"Коледно чудо" от Димана Вълкова

  Изключение правело само едно семейство. То не се вписвало в градчето … Традиция било в това семейство да не се доверяват на никого и на нищо да не вярват. Не говорели с другите и си стоели само вкъщи. Не празнували празниците със съгражданите си и не се забавлявали. Всички се опитвали да им помогнат, но без успех… 

Веднъж, няколко дена преди тържественото посрещане на празника, хората от градчето оставили писмо в пощата им, за да ги поканят да отбележат Коледа заедно. 

  Настъпила  Бъдни вечер, светла, благословена, носеща доброта във всички сърца. Хората се събрали в центъра на града, но били с едно семейство по-малко. Разбира се, досетили се кои липсват и отишли до входната им врата, но видели, че вътре е тъмно. Подвоумили се, но предположили, че са легнали да спят и ги оставили. Жителите на градчето празнували, забавлявали се и се радвали, настроението било празнично. През това време Дядо Коледа безшумно оставил във всички къщи, под всички елхи кутии, опаковани с блестяща празнична хартия. Минало полунощ и разопаковането на подаръци започнало... Най-нетърпеливи били децата. Те първи грабнали пакетите и от всяка къща започнали да ехтят радостни викове. 

Само домът на едно семейство тънел в мрак и глуха тишина.  Там всички спели, освен Мария, най-малкото дете. Тя дълго се въртяла в леглото и не можела да заспи, като че ли нещо не ѝ  позволявало.

  Мария била на 7 години, умно и красиво момиче. В първи клас много й харесвало.  Наскоро учили за магията на Коледната нощ. Тя много искала да разбере повече за това и постоянно питала родителите си, но те сърдито отминавали въпросите ѝ и я пращали да си пише домашните.

   От долния етаж се чуло неясно шумолене и будната Мими се уплашила. Все пак любопитството ѝ надделяло и тихичко като мишчица заслизала по стъпалата, но когато видяла кой вдига шум, тя викнала толкова силно, че събудила и майка си, и баща си. Те веднага слезли и що да видят - брадат старец, облечен в червено, с пухкави снежинки по червения  нос и голям чувал на гърба си ... Дядо Коледа, точно като в приказките. Мими изтичала до него и го прегърнала, а той погалил детето по главата. После оставил пет подаръка до камината, защото в тяхната къща нямало елха, погледнал родителите, усмихнал се и изчезнал в комина. Майката и бащата отишли до дъщеря си  и я прегърнали, а Мими нетърпеливо отворила всички подаръци. Родителите останали без думи, като видели своите подаръци. Това били неща, за  които мечтаели от цяла вечност, но не били казвали на никого за тях. Разбудени от шума, дошли и двамата по-големи братя на Мария. Те също получили незабравими изненади. До подаръците видели малък плик, поръсен със сребърен прашец. Вътре открили писмо от добрия старец. Бащата прочел на глас написаното: „Мило семейство, винаги се старая да изпълнявам желанията на добрите хора, а знам, че вие сте такива, въпеки че не го показвате. Не крийте от съгражданите си своята доброта, бъдете мили с тях и отворете сърцата си за магията на Коледа. Започнете да се забавлявате, защото времето не чака никого. Весел празник!“

   Мъжът и жената се спогледали, замислили се  и ... се усмихнали. Прегърнали се и застанали до прозореца, за да погледат снежинките. Видели, че всички хора все още са на площада и се готвят да си направят обща снимка. Заедно с децата изтичали навън...

  Оттогава този град станал чудесно място, а хората в него живеели като в сбъднат сън!