Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Ритъмът на душата" от Ивайла Димитрова

Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас"

Художник на корицата: Кайли Яшова

   Всичко започна с едно събитие, от обявяването на което всички бяха доволни - грипната ваканция. Единствено аз от целия клас изпаднах в ужас, тъй като се налагаше да я прекарам при баба и дядо. Представяте ли си какво означава тийнейджър да отиде на село и да разполага с 1-2 чертички обхват на телефона, никаква кабелна телевизия  и още по–страшно  -  без интернет? Там дори асфалтов път няма, нито тоалетна в къщата. Най-голямото развлечение би било да разговарям с дългокосместия козел на баба ми – Дявола. 
   Пристигнах в това забравено от Бога скучно място. Първите два дни постоянно притичвах до близкия хълм, за да имам обхват на телефона си, да говоря с приятелките си и да им се оплаквам колко съм нещастна.
   Баба ми всячески се опитваше да ме накара да харесам това място. Но аз харесвах  единствено  вкусните ѝ  гозби. А дядо ми, се беше покрил от света в градинската барака. Излизаше само, за да вечеря с нас, но не очаквах този момент с радост, защото, когато се появеше, той  миришеше странно. Не исках да си представям какво има в тази негова  бърлога.
   На третия ден ми дотегна много, ама наистина много. След поредния неуспешен опит да се свържа с приятелка наприказвах на баба ми много лоши думи заради насъбралите се отрицателни емоции. Обясних ѝ, че за нищо на света не бих живяла в това забутано село, че не бих отглеждала никакви животни, особено този Дявол, който не само светка с очи, а и мирише ужасно. Накрая ѝ изкрещях, че ми липсват удобствата и че повече никога няма да дойда. Тогава тя спря да меси тестото, погледна ме над рамките на очилата си, сбръчкала чело, и ми каза:
   - Всеки човек може да лъже. Но най -трудно е да застане пред душата си -там казваш само истината. Душата на човек е коренът му, отрежеш ли го, ще изсъхне, грижиш ли се за него, един ден ще разцъфне и плод ще даде. А ти недей да  идваш !
   След това паяжината от бръчки се отпусна и тя продължи да меси. Стана ми мъчно за нея, въпреки че не разбрах и дума от казаното.
   Следващите два дни избягвах разговорите си с баба, докато на петия ден тя не ме извика и не ми каза: 
   - Занеси на дядо си вечерята в бараката, че утре е Сурва и тази вечер няма да ляга.
   Стигнах до бараката и както предполагах, отвътре ме лъхна миризма на животни, кожа и боя. Учудих се как търпи това. Открехнах леко вратата и надникнах. Дядо беше ушил нещо от кожи, които приличаха на козината на нашия Дявол. В момента правеше маска и я боядисваше с червена боя. Попитах го какво е това, а той ми отвърна:
   - Това е традиция в нашето семейство, която очевидно ще си умре с мен. Чудя се само,  после кой ще ви гони злото и кой ще носи паметта.
   Думите му бяха странни.
   На другия ден станах рано и забързах към хълма да проведа поредните разговори. В къщата се върнах чак след час - два и се учудих, че не ме посреща ароматът на топла закуска. Баба  лежеше на леглото, а дядо  беше седнал на стол до нея с покрити от дланите си очи. Попитах го какво се е случило и той ми каза:
   - Лошотията друга работа си няма. Не успях да надяна кукерския костюм и да уплаша Злото по Сурва... Заспал съм. Лошотията влязла в Дявола и той блъснал баба ти. Впрочем, теб какво те интересува това? Ти имаш нужда само от тая шарена кутийка, дето ти води живота и те кара да стоиш на хълма по цял ден!
   Сърцето ми се сви. От една страна се чудех на дядо  как може да вярва, че този кукерски костюм би предпазил някого от зло, но от друга страна ... се почувствах виновна и длъжна да направя нещо.
   Влязох в бараката и с нечовешки усилия  вдигнах огромния кожен костюм, сигурно тежеше повече от 100 кг и вероятно беше изработен от кожите на поне три козела. Така и миришеше. Веднага ми стана ясно, защо преди тези костюми не са били носени от жени.
   Тръгнах по тясната  калдъръмена улица към селския мегдан, а  всяка моя крачка се озвучаваше от медните чанове около кръста ми. Скоро дочух музиката. През двата процепа на голямата маска виждах как отвсякъде се стичат  и други като мен. Те подскачаха в ритъма, а звънците по тях създаваха чудна музика. Зурната  свиреше пискливо и като че ли завихряше цялата магия от мелодия и цветове. Музиката беше опияняваща, сърцето ми биеше силно в ритъма на чановете. Отдавна бях спряла да усещам  миризмата на  кожите, усещах забравени доскоро детски спомени -  аромата на бабината закуска,  отъпканата след игра зелена трева на хълма, разцъфналата липа в ранна лятна утрин. С мен стана магия, вече не чувствах тежестта, а краката ми сами се движеха в ритъма. Спомних си думите на баба  за корена и тогава срещнах с поглед пребледнялото лице на дядо.
   Следващите два дни бяха най-невероятното преживяване в живота ми. Аз бях кукер, аз бях силният български корен, който устоява на времето, като носи традицията. Разбрах, че магията на  Сурва ни пази по един митичен начин, прогонвайки злото  - баба оздравя.
   Бабо, ще дойда отново ... за да усетя ритъма на душата си!
Снимка

Автор: Ивайла Димитрова, VII клас
III ОУ „Ангел Кънчев“ - Варна
Илюстрация: Тимур Нургюн
Художник на корицата: Кайли Яшова, Национална гимназия за приложни изкуства "Св. Лука" - София


Този разказ е част от третата книга "Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от третото издание на конкурса "Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 14 години с над 150 творби. 
Събрахме 56 истории, родени от чистото, красиво и безгранично детско въображение. 
Благодарим на печатница "Информа принт", Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас, информационния сайт "Черноморие", екипа на детското онлайн списание "Щъркел" и поетесата Яна Вълчева от Бургас. 

© БНР Бургас, 2019 


ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МАРИАНА РАЧЕВА ОТ БНР БУРГАС:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 26 ФЕВРУАРИ!

Градът бавно отваря очи, все още сънен и муден, но ще е готов за велики дела само след първото кафе…  Добро утро в сряда!   26-ти февруари изплува на хоризонта и с най-актуалното от деня за българския Югоизток в ефира в БНР – Бургас,  ето акцентите в програмата ни до 10.00 ч.: Какво направи за общината през първата година от..

публикувано на 26.02.25 в 06:58

"Булевард Демокрация" на 25 февруари

Темите в предаването : От първи април платеното паркиране става 2 лева на час в Бургас, как беше одобрено то на днешната сесия ще разкаже Даниела Костадинова. И още от заседанието на съветниците-кои бяха другите им важни решения днес, обобщение  на Нина Рангелова. След протеста в събота,партия " Възраждане" се готви за нови действия, повече в репортажа..

публикувано на 25.02.25 в 14:21

ОЧАКВАЙТЕ В „АКЦЕНТИ“ НА 25 ФЕВРУАРИ:

Не винаги ви трябва план. Понякога всичко, от което се нуждаем, е да дишаме, да вярваме и да оставим нещата просто да се случат. Добро утро във вторник! Днес нещата ще се случват с устрем и добро настроение. Звукорежисьор е Теодора Кралева, новините представя Петя Янакиева, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето темите в сутрешната ни програма от 7..

публикувано на 25.02.25 в 06:30

Булевард Демокрация на 24-ти февруари

В първия час на предаването основна тема ще е проектобюджета. Мнеията за и против след малко. 3 години от войната в Украйна се навършват днес. Европейските лидери засвидетелстваха солидарността си и се поклониха пред жертвите на място в Киев. Равносметката правим в минутите за коментар. След 17 часа един казус от кв "Сарафово" свързан с държавен терен..

публикувано на 24.02.25 в 14:59

Добро утро с БНР-Бургас на 24 февруари!

В понеделник сутрин философски се придържаме към онази мисъл, която казва-спокойствие да приемем нещата, които не можем да променим, смелост да променим онези, които са в нашите възможности и мъдрост да виждаме разликата между тях. Добро утро на 24 февруари от сутрешния екип на БНР-Бургас-Петя Янакиева и Свобода Атанасова. Ставането в..

обновено на 24.02.25 в 07:18

ОЧАКВАЙТЕ В „ИСТОРИИ ЗА ДОБРОТО“ НА 23 ФЕВРУАРИ:

Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви  заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор ще е Теодора Кралева, автор и водещ - Стефка Бакърджиева.  Темите в предаването ни от 17 до..

публикувано на 23.02.25 в 15:00

В "Ева в неделя" на 23 февруари

Времето е студено, но мислите ни са топли, а събеседници ни направо горещи. Приветстваме ви на вълните на „Ева в неделя“ и обещаваме от 13 до 15 часа интересни срещи с цветни и смислени хора. Стискахме палци на художничката от Бургас Ивелина Иванова да остане по-дълго Хелс Китчън, но за съжаление тази седмица тя напусна кулинарното..

обновено на 23.02.25 в 11:20