„Сцена на кръстопът“ е направена със сърце. А от сърцето започва и свършва всичко. Аритмията продължава и до сега. Може би поради нея Фестивалът върви уверено напред. И вече се намира след личния си кръстопът. Двайсет и осем години не са много, но някак..
