Подобряването на здравословните и безопасни условия на труд е важен въпрос за ЕС от 80-те години на ХХ век насам. Въвеждането на законодателство на европейско равнище определя минимални стандарти за защита на работниците, като същевременно дава възможност на държавите членки да запазват или да въвеждат по-строги мерки. С влизането в сила на Договора от Лисабон, Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно обвързваща, като превърна политиката в областта на здравето и безопасността в още по-важна част от законодателството на ЕС.

Целите са да се насърчава подобрения в работната среда чрез хармонизиране на условията на труд с цел закрила на здравето и безопасността на работниците. Конфедерацията на независимите синдикати в България много внимателно следят спазването на европейското и българското законодателство свързано с безопасните условия на труд, заяви Галина Кирчева областен координатор на КНСБ - Стара Загора.

Основните приоритети в стратегията на ЕС по БУТ е да се елиминират опасностите, свързани с използване на опасните вещества на работното място; дигитализацията и предизвикателства за БЗР, свързани с нея; адаптиране на работните места към застаряващата работна сила; ергономия и мускулно-скелетни заболявания; създаване на единна европейска база данни за трудовите злополуки и професионалните заболявания; достъпна работна среда за работещите с увреждания; засилване ролята на представителите на работниците при решаване на проблемите по БЗР; повишаване капацитета на Инспекциите по труда.

Важно звено при проследяване безопасните условия на труд е т.нар. Служба по трудова медицина, към която всеки работотдател е длъжен да се консултира. Какво трябва да знаят работодателите и работещите за нея обясни Гочо Карагьозов ,управител на Служба по трудова медицина.

След епидемията от COVID-19 ЕК предприема мерки за гарантиране на здравето и безопасността на работниците. По-специално, през юни 2020 г. беше актуализирана Директивата за биологичните агенти (2000/54/ЕО), за да включи SARS-CoV-2 в списъка на биологичните агенти и да се отчетат новите рискове в работното пространство. Комисията насърчи работодателите да направят оценка на рисковете и да предприемат превантивни и защитни мерки за свеждане до минимум на вредите, особено за тези, които работят в пряк контакт с вируса. През април 2020 г. Комисията издаде насоки относно завръщането на работа след ограничителните мерки.