Не зная как стана, но вчера на тавана съвсем случайно открих една доста стара, олющена китара и да я хвърля реших. Посегнах да я вдигна, но точно да я стигна чух един тих гласец да казва „моля те недей, изпей ми “Yesterday”, нали твърдиш, че си певец“...
Четири часа сутринта е, краят на декември, пиша ти само за да разбера дали си добре. В Ню Йорк е студено, но не се оплаквам, има музика на „Клинтън стрийт“ по цяла вечер. Чух че правиш къща някъде в пустинята. Надявам се, че пазиш малък спомен… И т.н.,..
Сълзите на скитника Падат те без жал – с насмешка, с надежда плаха – сподавен стон. На скръбта сълзи, ние сте вие грешни? Беден скитнико, дай им пак подслон. Нека в твоя свят без страх се свият. Бие лудо жадното сърце. Дай му скитнико, от тях да пие…..
Рок концертът отшумя. Залата е вече празна. Гасне всяка светлина. Никой тук не е останал. И пианото звучи странно и така самотно. Сякаш в него се таи болка от далечен спомен. Рок концертът отшумя. Залата е вече празна. Колко много тишина и една хотелска..
Стига толкова думи за път през морето. Стига толкова много сълзи за морето. Стига толкова много любов за морето. Искам аз да ви срещна сами сред морето Без окото на фара – пазач сред морето. Без ръката добра на брега, сред морето. Сам-сами при смъртта и..
Нека съм дете – едно дете, което по възраст само да расте, да скита край морето. Да не съзнава, че мъжът жената пожелава заради женската й плът и за гръдта корава. И щом се срещне със едно момиче тъмнооко, да види в роклята – платно, в очите му – посока...
На кръстопътя в сърцето на света хилядите пътища се събират, а онези, които вървят по тях са приятелите ми отнякъде. Те не маршируват в строги редици. Всеки свободно следва своя ритъм. Един е прегърнал близката си, а друг върви самичък, там, на кръстопътя..
Кафяви и млади три коня пасат, захвърлил юздата – почива денят. И моята диря почива край тях, в тревата извира зеленият цвят. Земята ме вдига със топлата гръд, в прегръдката мигом замира денят. Достигам небето със кротка ръка. Тече и ми свети добрата река...
Лято Наше лято – дълго като вечност. Наше лято – кратко като миг. На любов, на скръб ли ни обрече? За какво ни сбра във своя миг? С клони – вплетени ръце човешки. Със луна - лице над две лица. И с едно дихание горещо ти овъгли нашите сърца. Ти не..
Еньовден Грее месечина още посред нощи-полунощи. И под всяка дълга стряха първите петли пропяха. Ку-ку, кукуригу Бай, бай бабо ле. Пее, плаче нощно пиле, търся аз омайно биле. Бродницата дългокоса тази нощ да омагьосам. Бай, бай бабо ле...
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
