„Сомнамбула” от Винченцо Белини, опера в две действия (съдържание)

Музика: Винченцо Белини

Либрето: Феличе Романи по „Сомнамбула” - водевил от Йожен Скриб и Жермен Делавинь от 1819 г., и балета „Сомнамбула или Пристигането на новия господар” на Йожен Скриб и Пиер Омер от 1827 г. Романи променя много от историята и дори премахва признанието на граф Родолфо, че той е истинският баща на Амина.

Първо представление: 6 март 1831 в театър Каркано, Милано. През 1990 г. е представена концертно в България.


Действащи лица:
• Граф Родолфо – баритон
• Тереза, мелничарка – сопран
• Амина, храненица на Тереза, годеница на Елвино – сопран
• Елвино, млад богат селянин – тенор
• Лиза, гостилничарка, влюбена в Елвино – мецосопран
• Алесио, млад селянин, влюбен в Лиза – бас
• Нотариус – тенор
• Кмет – бас
Селяни, селянки, сватбари, музиканти, слуги на графа, гости.

Действието се развива в малко швейцарско село.

Белини написва операта само за два месеца, докато живее във вилата на графовете Лучини Пасалакуа, близо до жилището на Джудита Турина, с която той е в близки отношения. Премиерата е на 6 март 1831 в театър Каркано, Милано. Първата Амина е прочутата Джудита Паста, Елвино – Джовани Рубини, а граф Родолфо – Лучано Мариани. Още от първото представление операта има голям успех. В следващите години тя се представя във всички големи италиански театри. Играе се в Ню Йорк и Париж, а в Лондон Амина е Мария Малибран. Херцогът на Милано поръчва на Белини да напише опера по „Ернани” на Виктор Юго , по-късно по тази творба опера написва Верди. Реакцията на австрийската цензура принуждава композиторът да промени плановете си и по съвет на Романи да приеме едно по-невинно и идилично либрето. Части от композираната вече музика Белини използва в „Сомнамбула” и създадената същата година „Норма”.

Първо действие
І картина
В малко планинско село празнуват годежа на Елвино и Амина. Единствено нещастна е Лиза, която е била изоставена от Елвино и не може да скрие разочарованието си - Tutto è gioia, tutto è festa. Тя отблъсква ухажванията на влюбения в нея Алесио, който е доволен от развитието на събитията, защото така може да се надява са спечели любовта на Лиза. Започва годежът - Come per me sereno. Елвино слага пръстена на ръката на Амина и двамата са щастливи - Prendi, l'anel ti dono. В селото пристига благородник, който добре познава тези места, но когото никой от селото не знае - Vi ravviso, o luoghi ameni. Той иска да стигне до замъка, но тъй като вече се смрачава селяните му предлагат да остане да пренощува. Той с радост приема и се установява в хотела на Лиза. Когато вижда Амина той остава очарован от нея и признава, че тя прилича на една жена, която той е познавал преди време. Идва мелничарката Тереза, която е отгледала Амина и предупреждава селяните, че трябва да се прибират тъй като може да се появи призракът. Хората разказват на чужденеца, че селото е известно с явяващия се понякога призрак. Мъжът не вярва и казва, че той е плод на въображението им. Постепенно всички се прибират. Комплиментите на графа са събуждали ревността на Елвино, но Амина го уверява в своята любов.
ІІ картина
В стаята си непознатият разговаря с Лиза, която му казва, че селяните са го познали и кметът се готви да го поздрави. Това е граф Родолфо, владетелят на замъка завърнал се след дългото си отсъствие. В това време се чуват стъпки. Лиза побягва, но забравя в стаята шала си. През отворения прозорец влиза Амина, Тя е призракът, който плаши селото. Графът разбира, че момичето е сомнамбул. В съня си момичето отново преживява вълненията от деня и отново разкрива любовта си към Елвино. След това тя се отпуска в леглото и заспива. Графът бързо се облича и напуска стаята. В това време се приближават кметът и селяните, които искат да поздравят графа. Те влизат в стаята и с изумление откриват там Амина. Лиза изтичва да доведе Елвино. Нека той види за какво момиче се е сгодил. Шумът събужда Амина. Тя не може да обясни какво прави в стаята на граф Родолфо.

Второ действие
І картина
Група селяни са се отправили към замъка, за да помолят граф Родолфо да разкаже какво точно се е случило. Те не могат да повярват, че Амина е способна на подобна постъпка. Амина търси утеха при майка си. Идва и Елвино. Тя се опитва да го убеди във верността си, но той захвърля пръстена й и избягва. Амина е отчаяна.
ІІ картина
Граф Родолфо се опитва да обясни на селяните, че Амина е абсолютно невинна. Тя е сомнамбул и не помни какво прави. Тя е призракът, който плаши селяните. Никой не вярва на думите му, а Елвино обявява пред всички, че е готов да се ожени за Лиза. Когато процесията минава край къщата на Тереза тя му показва шалът на Лиза намерен в стаята на графа. Елвино е окончателно сразен. Значи и Лиза е невярна. Неочаквано се появява призракът. Той бавно напуска къщата и преминава по мостчето над колелото на мелницата. Всички познават Амина. Отчаяна тя пее за загубената любов - Ah, non credea mirarti. Елвино най-накрая разбира всичко и разкаян отново поставя пръстена на ръката й. От допира тя се събужда. Селото отново е готово да празнува.