„Бохеми” от Пучини, опера в четири действия (съдържание)

Операта е написана по романа „Сцени из живота на бохемите” на Анри дьо Мюрже, публикуван през 1851 година
Либрето: Луиджи Илика и Джузепе Джакоза
Световна премиера: 1 февруари 1896 в Театро Реджо - Торино, под диригентството на Артуро Тосканини
Първо изпълнение в България: 23 юни 1922 в София, под диригентството на Маестро Георги Атанасов

Действащи лица:
Рудолф, поет - тенор
Марсел, художник - баритон
Шонар, музикант - баритон
Колин, философ - бас
Мими, шивачка - сопран
Мюзета, певица - сопран
Беноа, хазяин - бас
Алсиндор, богат високопоставен чиновник - бас
Парпиньол - продавач на играчки
Митничар - бас

Място и време на действие: Париж, 30-те години на ХІХ век

Първо действие
Мансарда в Париж. Бъдни вечер. Художникът Марсел и поетът Рудолф се опитват да работят, но освен че са гладни, те нямат пари и за дърва. Започват да обмислят какво да жертват от оскъдната си мебелировка, за да запалят печката. Рудолф предлага своята драма и поетичните му мисли бързо се превръщат в живителна топлина. В този момент идва философът Колин, който наблюдава как пламъците поглъщат новата творба на приятеля му. Настроението достига своя апогей, когато на вратата се появява музикантът Шонар. Натоварен с лакомства, вино и наръч дърва, той изглежда като истински вълшебник и е посрещнат с радостни възгласи. Шонар иска да разкаже как се е сдобил с пари, но другите не го слушат. Те бързо устройват весело пиршество пред бумтящата печка. Внезапно на вратата се почуква. Това е хазяинът Бенуа, който е дошъл за наема. Повече от ясно е, че да му се дадат пари точно сега е безумие. Приятелите му наливат чаша вино, правят му комплименти и всячески го залъгват, докато най-накрая той си тръгва, напълно забравил да си поиска парите. Всички вкупом решават да отидат да празнуват в кафенето на Момюс в Латинския квартал. Рудолф, обаче, трябва да остане, за да довърши една своя статия.
Приятелите излизат, а той се захваща за перото. В този момент се чува плахо почукване на вратата. Рудолф отваря и насреща му се озовава красива непозната девойка. Това е Мими, негова съседка. Тя моли за огън, тъй като свещта й е угаснала от вятъра, но едва изрекла тези думи се свлича в несвяст. Рудолф се чуди как да й помогне, но Мими отваря очи и с благодарност приема предложената й чаша вино. Тя се извинява за безпокойството и понечва да си тръгне, когато установява, че е загубила ключа от стаята си. Двамата започват да го търсят, когато свещта на Рудолф също угасва. В полумрака те дават израз на обзелото ги вълнение и взаимно си разказват своите кратки истории. И двамата вече не могат да скрият чувствата, които изпитват един към друг. Отдолу се чуват веселите подвиквания на приятелите на Рудолф, които го питат защо се бави. Мими свенливо моли Рудолф да я вземе със себе си и те, щастливи, се присъединяват към веселата компания. 

Второ действие
Кафенето на Момюс в Латинския квартал. Рудолф, Мими и техните приятели се шегуват, смеят се и си поръчват различни блюда. На съседната маса се настаняват млада госпожица и възрастен господин. Госпожицата е Мюзета – приятелка на Марсел, с когото са скарани. Сега тя нарочно е довела тук своя ухажор – стария Алсиндор, на когото никак не му се нрави да бъде в такова просто заведение. Но Мюзета иска да се сдобри с Марсел и прави всичко възможно, за да привлече вниманието му. Алсиндор е ужасен от поведението й, но Марсел не й обръща никакво внимание. Тогава Мюзета изпищява толкова силно, че Марсел неволно се обръща. Тя заявява, че обувката й стяга и праща Алсиндор да й купи нови обувки. Той хуква да изпълни поръчката й, а Мюзета, сдобрила се с Марсел, сяда при компанията и се забавлява. Когато идва време да се плаща сметката обаче, се оказва, че приятелите нямат достатъчно пари. Докато те се суетят и се чудят какво да направят, Мюзета казва на келнера, че всичко ще бъда платено от нейния кавалер. Компанията се смесва с празнуващата тълпа, а за Алсиндор, който се връща след малко с новите обувки, остава само тлъстата сметка за плащане. 

Трето действие
Ранно утро в покрайнините на Париж. Тук временно живеят Марсел и Мюзета. Той рисува фирмата на кръчмата срещу храна и квартира. Появява се Мими. Тя е болна и много кашля, но с последни усилия е дошла до тук, за да се посъветва с Марсел. Нещата между нея и Рудолф не вървят добре. Той често я нагрубява, ревнува я и дори понякога говори за раздяла. Мими е отчаяна. Когато разбира, че Рудолф е прекарал нощта тук и ще се покаже всеки момент, тя уплашено се скрива. Марсел пита приятеля си защо е така угрижен и тогава Рудолф му разкрива тъжната истина. Мими е смъртно болна и й остава съвсем малко живот, а той, който я обича повече от всичко на света, ден и нощ се измъчва от угризения, че не може да й осигури храна, топлина и лекарства и че неговата любов я убива. Потресена и ридаеща Мими излиза от скривалището си. Рудолф се мъчи да я утеши, но сега тя е тази, която настоява за раздяла. Пристига веселата Мюзета, която цяла нощ се е забавлявала. Марсел я упреква за поведението й и те се скарват отново. 

Четвърто действие
Мансарда в Париж. Марсел и Рудолф се опитват да работят, но не им спори. Идват Шонар и Колин. Всички сядат на скромната трапеза и с шеги се мъчат да разведрят настроението си, представяйки си, че солената риба е пъстърва, а водата – вино. Появява се Мюзета. Тя води със себе си Мими, която е толкова зле, че не може да изкачи стълбите. Приятелите се спускат и я внасят на ръце. Мими е щаслива, че отново е с Рудолф. Само дето й е студено и ръцете й са замръзнали. Мюзета сваля обиците си, за да ги продадат и да купят маншон на Мими. Колин се разделя с единствената си ценна вещ, която притежава – хубавото си палто. Той отива да го продаде, за да купи лекарства. Всички излизат. Рудолф и Мими си припомнят щастливите мигове от тяхната любов, но Мими се чувства много зле. Приятелите се връщат с лекарствата и маншона. Мими го слага на ръцете си, усмихва се и затваря очи. Рудолф мисли,че е заспала, но по изражението на другите разбира, че тя завинаги е напуснала този свят. Той безутешно ридае над трупа на своята любима.