„Тудошок” закриват 18-ия Sziget на остров Обудай

публикувано на 12.08.10 в 09:09

“Тудошок” ще закрият тазгодишния Sziget под открито небе на Open Civil Stage.

Снимка: Цветан Цветанов

„Тудошок” („Учените” в превод”) – странно на пръв поглед име за група, чийто фронтмен е едновременно художник, писател, поет-дадаист, саксофонист, тромпетист и етномузиколог, но според Доктор Мариаш думата “наука” може да има много значения и измерения. Сръбски унгарец от Нови Сад (от поколението на Борис Ковач, с когото е свирил заедно през 80-те), по време на войните в бивша Югославия Бела Мариаш емигрира в Унгария, където живее и до ден днешен. Освен с “Тудошок”, понастоящем трио, чийто басист Давид Ендрей е наполовина танзаниец, през 90-те Бела Мариаш се занимава и с организацията на арт-фестивала “Биг Иър”, събиращ на една сцена джаз авангардисти като Петер Брьотцман, “пост-индипендънт” легенди като “Пер Юбю”, чийто фронтмен Дейвид Томас има маниер на пеене, твърде сходен с този на Доктор Мариаш, сибирски шамани, електронни групи и прочее (с две думи – форматът на фестивали като “Иззвен” в Марибор или “Ринг Ринг” в Белград). Естествено, този фестивал само след няколко години пропада като начинание в бързо комерсиализиращата се Будапеща. Но Доктор Мариаш и “Тудошок” продължават да записват албуми и съществуват сякаш напук на логиката и рационалността, наложени от музикалния бизнес в Унгария и не само в Унгария.
Веднъж в разговор с Лори Андерсън тя сподели, че хората на изкуството и хората на науката си приличат много повече, отколкото предполагаме, защото и едните, и другите търсят нещо, което не знаят как изглежда.
Да, възможно е. И аз самият смятам, че също като изкуството, и науката носи в себе си голяма доза ирационалност. Защото и науката не винаги е съвсем точна. Спомням си онзи невероятен проект на Лори Андерсън The Big Science, който също го доказва, бидейки чиста поезия, без никакви научни елементи... Но ние унгарците сякаш винаги сме били с по-специално отношение към света на науката. Ако преброите колко учени – лауреати на различни международни награди имаме през ХХ век, ще видите че относителният им брой на глава от населението у нас е твърде висок... Но името на групата ни звучи еднакво странно и в Унгария, и в Сърбия, откъдето започнахме през 80-те. Във Великобритания на хората им звучи комично, в Италия съвсем не го разбират... Хората реагират по различни начини на това име, но мисля, че крайният резултат винаги е, че провокираме любопитство у публиката.
Имайки предвид тежката ситуация за по-креативните музиканти в Унгария днес, как ви изглежда положението в бившата ви родина, сравнено с това в Будапеща?
Посещавам Сърбия и другите бивши югославски републики отвреме-навреме, но и тамошната сцена ми се струва доста по-бедна, отколкото преди – вече няма групи с такава тежест и с такава енергия, каквито бяха “Лайбах” или “Дисциплин А Кичме” през 80-те. Дори мога да кажа, че през размирните военни и поствоенни години тази музика беше по-жива там. Аз самият съм прекосявал нееднократно границите на Сърбия, Хърватия и Словения, дори без паспорт, за да свиря на дадено място...
“Дисциплин А Кичме” издадоха албум преди няколко години, чието заглави е “Като говориш за музика, за какво си мислиш, кажи ми?”... В Унгария как изглежда тази ситуация ако говорим и за клубната, и за фестивалната сцена?
Алтернативната сцена в Унгария, и по-специално в Будапеща беше тотално разрушена през 90-те години, когато множество клубове бяха принудени да затворят поради ниски доходи, а “Сигет” е много добър пример, с когото можем да онагледим промените в унгарското общество през последните 15 години. В началото това беше един прекрасен фестивал, на който се случваха невероятни неща, такива, каквито не могат да се случат никъде другаде. Но постепенно, с пристигането на парите все повече сцени бяха купени от даден спонсор и все повече програми бяха направени с оглед на печалбите и без никаква ирационалност, което е абсурдно, защото изкуството не може да живее без ирационалност. И от един невероятен, еклектичен, безкраен празник лека-полека фестивалът беше превърнат във “фабрика за забавления” за чужденци и въобще за богати хора... Мисля, че основният проблем на организаторите е, че не знаят кога да спрат, къде да поставят границата между парите и изкуството, защото ако приходите са единственият им критерий за успех, за мен това не е достатъчно. Това, което се случи с клубната сцена в Будапеща, и това, което са случва на “Сигет” е всъщност много типично за ситуацията която имаме тук в Унгария: ситуация на малка страна в състояние на преход.

*Сред важните имена в унгарския ъндърграунд, участвали на фестивала тази година, си заслужава да споменем още Quimby, Zagar, Megesheguy Underground, Kiscsillag. Освен на малката сцена Open Civil Stage, където в 1,30 след полунощ ще излезе триото на д-р Мариаш, двете сцени, на които местната ъндърграунд-рок сцена е най-застъпена, са шатрата A38/WAN2 и MR2 (сцената на Унгарското национално радио).
(Материалът е публикуван и в сп. ЛИК)

По публикацията работи: Цветан Цветанов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!