Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Тудошок” закриват 18-ия Sziget на остров Обудай

“Тудошок” ще закрият тазгодишния Sziget под открито небе на Open Civil Stage.
Снимка: Цветан Цветанов
„Тудошок” („Учените” в превод”) – странно на пръв поглед име за група, чийто фронтмен е едновременно художник, писател, поет-дадаист, саксофонист, тромпетист и етномузиколог, но според Доктор Мариаш думата “наука” може да има много значения и измерения. Сръбски унгарец от Нови Сад (от поколението на Борис Ковач, с когото е свирил заедно през 80-те), по време на войните в бивша Югославия Бела Мариаш емигрира в Унгария, където живее и до ден днешен. Освен с “Тудошок”, понастоящем трио, чийто басист Давид Ендрей е наполовина танзаниец, през 90-те Бела Мариаш се занимава и с организацията на арт-фестивала “Биг Иър”, събиращ на една сцена джаз авангардисти като Петер Брьотцман, “пост-индипендънт” легенди като “Пер Юбю”, чийто фронтмен Дейвид Томас има маниер на пеене, твърде сходен с този на Доктор Мариаш, сибирски шамани, електронни групи и прочее (с две думи – форматът на фестивали като “Иззвен” в Марибор или “Ринг Ринг” в Белград). Естествено, този фестивал само след няколко години пропада като начинание в бързо комерсиализиращата се Будапеща. Но Доктор Мариаш и “Тудошок” продължават да записват албуми и съществуват сякаш напук на логиката и рационалността, наложени от музикалния бизнес в Унгария и не само в Унгария.
Веднъж в разговор с Лори Андерсън тя сподели, че хората на изкуството и хората на науката си приличат много повече, отколкото предполагаме, защото и едните, и другите търсят нещо, което не знаят как изглежда.
Да, възможно е. И аз самият смятам, че също като изкуството, и науката носи в себе си голяма доза ирационалност. Защото и науката не винаги е съвсем точна. Спомням си онзи невероятен проект на Лори Андерсън The Big Science, който също го доказва, бидейки чиста поезия, без никакви научни елементи... Но ние унгарците сякаш винаги сме били с по-специално отношение към света на науката. Ако преброите колко учени – лауреати на различни международни награди имаме през ХХ век, ще видите че относителният им брой на глава от населението у нас е твърде висок... Но името на групата ни звучи еднакво странно и в Унгария, и в Сърбия, откъдето започнахме през 80-те. Във Великобритания на хората им звучи комично, в Италия съвсем не го разбират... Хората реагират по различни начини на това име, но мисля, че крайният резултат винаги е, че провокираме любопитство у публиката.
Имайки предвид тежката ситуация за по-креативните музиканти в Унгария днес, как ви изглежда положението в бившата ви родина, сравнено с това в Будапеща?
Посещавам Сърбия и другите бивши югославски републики отвреме-навреме, но и тамошната сцена ми се струва доста по-бедна, отколкото преди – вече няма групи с такава тежест и с такава енергия, каквито бяха “Лайбах” или “Дисциплин А Кичме” през 80-те. Дори мога да кажа, че през размирните военни и поствоенни години тази музика беше по-жива там. Аз самият съм прекосявал нееднократно границите на Сърбия, Хърватия и Словения, дори без паспорт, за да свиря на дадено място...
“Дисциплин А Кичме” издадоха албум преди няколко години, чието заглави е “Като говориш за музика, за какво си мислиш, кажи ми?”... В Унгария как изглежда тази ситуация ако говорим и за клубната, и за фестивалната сцена?
Алтернативната сцена в Унгария, и по-специално в Будапеща беше тотално разрушена през 90-те години, когато множество клубове бяха принудени да затворят поради ниски доходи, а “Сигет” е много добър пример, с когото можем да онагледим промените в унгарското общество през последните 15 години. В началото това беше един прекрасен фестивал, на който се случваха невероятни неща, такива, каквито не могат да се случат никъде другаде. Но постепенно, с пристигането на парите все повече сцени бяха купени от даден спонсор и все повече програми бяха направени с оглед на печалбите и без никаква ирационалност, което е абсурдно, защото изкуството не може да живее без ирационалност. И от един невероятен, еклектичен, безкраен празник лека-полека фестивалът беше превърнат във “фабрика за забавления” за чужденци и въобще за богати хора... Мисля, че основният проблем на организаторите е, че не знаят кога да спрат, къде да поставят границата между парите и изкуството, защото ако приходите са единственият им критерий за успех, за мен това не е достатъчно. Това, което се случи с клубната сцена в Будапеща, и това, което са случва на “Сигет” е всъщност много типично за ситуацията която имаме тук в Унгария: ситуация на малка страна в състояние на преход.

*Сред важните имена в унгарския ъндърграунд, участвали на фестивала тази година, си заслужава да споменем още Quimby, Zagar, Megesheguy Underground, Kiscsillag. Освен на малката сцена Open Civil Stage, където в 1,30 след полунощ ще излезе триото на д-р Мариаш, двете сцени, на които местната ъндърграунд-рок сцена е най-застъпена, са шатрата A38/WAN2 и MR2 (сцената на Унгарското национално радио).
(Материалът е публикуван и в сп. ЛИК)
По публикацията работи: Цветан Цветанов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Концертите на тъмно "Невидима сцена" съc зимно издание

Концертите на тъмно "Невидима сцена" (Unseen Scene) се завръщат със зимно издание. По този начин публиката ще се потопи в свят, където светлината отстъпва, а тъмнината и музиката отключват сетивата. "Невидима сцена" е с участието на проекта WOOMB на Георги Линев (Kan Wakan) и Христо Йорданов.   Целта е да създаде пространство, освободено..

публикувано на 04.12.24 в 11:00

Фотографът Деян Йорданов разказва за изложбата "Занаятчиите на София"

Фотографът Деян Йорданов разказва за изложбата "Занаятчиите на София" като творчески процес и като част от професионалния му път. Деян Йорданов се занимава с фотография  от 12 години. Последното творческо предизвикателство за него е заснемането на кадрите за изложбата, която може да бъде видяна на сцена "Централни хали" до утре (5..

публикувано на 04.12.24 в 10:44
Св. Варвара

Днес християните почитат Св. великомъченица Варвара

В деня на Света великомъченица Варвара в "Нашият ден" разговаряме с отец Йордан Петков от храма "Света Варвара" в бургаското село Варвара. За много хора селцето Варвара е красив малък плаж недалеч от Царево, а за о. Йордан то е още едно място, откъдето преподава на вярващите Светото причастие. Свещеникът е от Ахтопол, но служи и във Варвара,..

публикувано на 04.12.24 в 08:52

Руми Коцева пее коледни класики на български език

Руми Коцева пее коледни класики в свой превод в концерта "Вечните коледни песни на български език". Гост-солисти са вокалистите Васил Петров и Никола Попов, а гост-музиканти – Цветан Недялков – китара, Кристиан Илиев – пиано, и Ивайло Звездомиров – бас.  Обещанието за по-добро бъдеще, което празниците носят в себе си, ще бъде подчертано от Детския..

публикувано на 04.12.24 в 08:45
Мария Столарова - автопротрет

"Отстоявана естетика" за 100-годишнината на художничката Мария Столарова

През 2025 г. се навършват 100 години от рождението на Мария Столарова (1925 – 2016) – една от ученичките на Дечко Узунов. По този повод галерия "Дечко Узунов", филиал на Софийската градска художествена галерия, представя експозиция с живописни платна, обхващащи както ранни нейни творби, така и емблематични произведения от по-късни периоди. Изложбата..

публикувано на 03.12.24 в 17:40