Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Орфей и Евридика”, опера в три действия (пет картини) от Кристоф Вилибалд Глук (съдържание)

Сцена от операта "Орфей и Евридика" от Глук, изпълнена на фестивала в Залцбург - 2010 под диригентството на Рикардо Мути.
Снимка: архив на Залцбургския фестивал
Либрето: Раниеро де Калцабиджи по мотиви от „Метаморфози” на Овидий
Първо изпълнение: Виена, 5 октомври 1762 година.
Първо изпълнение в България: София, 30 септември 1927, диригент – Юрий Померанцев, режисьор – П. К. Стойчев, художник – Александър Миленков, хореограф – Лидия Вълкова.

Действащи лица:
Орфей – контраалт
Евридика, негова съпруга – сопран
Амур – сопран

Място и време на действието: Стара Гърция, приказно

І действие
Талантливият музикант и жрец на Аполон – Орфей, е страстно влюбен в своята съпруга – нимфата Евридика, която също горещо го обича. Един ден Евридика излиза на разходка със свои приятелки и е ухапана смъртоносно от отровна змия. Пред нейната гробница Орфей горчиво плаче за прекрасната си любима. Заедно с него скърбят и приятелите му. Отчаянието на певеца трогва олимпийските богове и те изпращат при него бога на любовта Амур. Той утешава Орфей и му дава съвет: да вземе вълшебната си лютня и да тръгне към подземното царство. Ако успее да плени с музиката си подземните сили, Евридика ще оживее и отново ще бъде негова. Условието е през целия път към царството на живите, Орфей да не поглежда любимата си, докато не излязат на дневна светлина. Окрилен от любовта, Орфей тръгва на път.

ІІ действие
Тежък е пътят на Орфей към подземното царство. Той прекосява мрачната пещера Тенар и се спира пред митичната река Стикс, но зли демони и фурии преграждат пътя му и се опитват да го сплашат. Тогава Орфей взема лютнята си и запява. Нежната музика трогва развилнелите се демони и те пропускат певеца да премине свещената река. Така първото условие на боговете е изпълнено.
Орфей стига до Елизиума – светлото царство на покоя и блажените духове. Тук той най-сетне намира своята любима. В царството на вечната тишина настава веселие – всички научават, че е дошъл Орфей. Започват песни и танци в прослава на любовта. Въпреки радостта, Орфей знае, че му предстои най-тежкото изпитание. Той хваща за ръка Евридика и я повежда към живота.

ІІІ действие
Почти достигнали изхода, в мрачен и скалист лабиринт, Орфей и Евридика все още дочуват тътена на ада. Двамата вървят, хванати за ръка, но Орфей не смее да погледне своята любима, защото няма право. Младата нимфа не знае това и изпада в отчаяние. Тя мисли, че Орфей не я обича вече. Защо още не я е прегърнал? Защо не я погледне поне за миг? Орфей настоява за малко търпение: светлината на изхода вече се вижда, още няколко крачки и всичко ще бъде както преди. Но Евридика не вярва. Тя спира и заявява, че е по-добре да умре, отколкото да живее без любовта на Орфей. Младежът не издържа и, забравил за обещанието си пред Амур, се обръща. В същия миг Евридика пада мъртва. Мъката от повторната загуба е още по-голяма. Орфей е готов да умре, за да последва единствената си любов и вади кинжал, за да се прободе. В този миг се появява Амур, пратеникът на боговете, с добрата вест: владетелите на Олимп са трогнати от безпределната любов на двамата млади, прощават на Орфей слабостта и са готови да му върнат Евридика.
В храма на Амур Орфей е довел своята любима. Всички пеят за силата на изкуството и любовта, които са способни да победят смъртта.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30
Ювал Рафаел

Оцелялата от фестивала "Нова" Ювал Рафаел ще представи Израел на Евровизия

Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..

публикувано на 29.01.25 в 08:45

Константин Костов – между класиката и джаза

След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05