Днес трудно можем да повярваме, че историята на везмото тръгва от… татуировките. Те са знак за принадлежност - към рода и племето, начин за разпознаване: кой е свой и кой чужд. Преди появата на писмеността, те са „езикът”, който разказва; плаши вражеските племена, които застрашават; измолва закрила от природните сили. С появата на облеклото, везмото се „прехвърля” от тялото върху дрехите. Променя ли се характерът на везмото? Цветовете? Символиката? Защо на изток извезват и до днес Лунен нефритен заек? Как с помощта на иглата Филомела успяла да избродира своята история? Легендата стигнала до Овидий, а оттам и до нас.
Според българската традиция, ако върху ризата на момата няма шевица, тя все едно е гола, тоест незащитена, не принадлежи към никой род, готов да я брани при посегателство.
Има ли значение къде и как се бродират фигурите във везмото? Защо, например, орнаментът зиг заг в отделните райони на България носи различно послание? А как да си обясним невероятната прилика и космополитност в шевици от Самоковско и в орнаменти от… индианските традиции? Шевицата е писмо, чиито букви вече сме забравили, за да прочетем изумителните истории, които са ни оставили предците.
В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание. "Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният..
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
Действителността - тя е главен герой на милиони филми. Ако погледнем към програмата на 29-ия София филм фест тя отново няма да изневери на себе си. На..
В събота вечерта хиляди румънци излязоха на митинг в подкрепа на европейското бъдеще на страната си. Представители на гражданското общество подписаха..
Днес е Денят на Свети Патрик – патрона на ирландците, национален празник на Република Ирландия и официален празник в Северна Ирландия. На 17 март..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg