„Джоконда”, опера в 4 действия (5 картини) от Амилкаре Понкиели (съдържание)

| обновено на 06.12.18 в 10:43

Либрето: Ариго Бойто - по драмата „Анжело” от Виктор Юго.
Първо изпълнение: 8 април 1876 г., Ла Скала, Милано
Първо изпълнение в България: 9 ноември 1934 г., София

Действащи лица:
Джоконда, улична певица – сопран
Чека (сляпата), нейна майка – мецосопран
Алвизо, инквизитор – бас
Лаура, негова жена – мецосопран
Барнаба, шпионин – баритон
Енцо Грималди, принц – тенор
Зуано, лодкар – бас
Певец – бас
Изепо, писар – тенор
Моряк- бас
Място и време на действието: Венеция, Италия

Първо действие – „Устата на лъва”:
Големият вътрешен двор на Палата на дожите във Венеция е празнично украсен. Край катедралата „Сан Марко” се издига стена, на която има голям барелеф на лъв със зинала уста. Над лъва е издълбан надпис: „За тайни донесения до Светата инквизиция за хора, които застрашават безопасността на Република Венеция.” Дворът е изпълнен с радостен народ. Облегнат на една колона, шпионинът на инквизицията Барнаба наблюдава тълпата. Започва регатата. Народът се спуска към Канапе Гранде, където трябва да се проведе състезанието („Feste! Pane!”). Появява се уличната певица Джоконда. Тя води към църквата сляпата си майка („Figlia, che reggi il tremulo piè”). Барнаба е влюбен в девойката, но тя го е отблъснала. Джоконда обича младия благородник Енцо Грималди, изгонен от Венеция от съвета на дожите. Предрешен като морски капитан, той се е промъкнал в града. Като вижда Джоконда, Барнаба й се обяснява отново в любов, но девойката избягва. Озлобеният мъж решава да си послужи с интрига - да оклевети майката, за да застави по този начин дъщерята да се покори на волята му. Регатата е приключила. Тълпата се връща в двора, понесла на ръце победителя в състезанието („Gloria a chi vince il palio verde”). Тук идва и претьрпелият поражение лодкар Зуано, а след него Джоконда и Енцо. Барнаба пошепва на Зуано, че причината за неуспеха му е магьосничеството на старата „вещица” Чека („La vidi staman gittar sul tuo legno un segno maliardo, un magico segno... la tua barca sarà la tua bara!”). Лодкарят и неговите другари се нахвърлят върху бедната старица. На помощ на Чека идва Енцо със своите моряци. Внезапно пристига и един от инквизиторите на Венеция - Алвизо, с жена си Лаура, скрила лицето си под маска. Джоконда пада на колене пред инквизитора и го моли да спаси майка й от яростта на тълпата. Лаура се присъединява към молбата на девойката. Алвизо заповядва на всички да се отдръпнат и да оставят старата жена на мира. Чека благодари на Лаура, дарява я с броеница и я благославя („A te questo rosario, che le preghier aduna... ti porterà fortuna”). Тя иска да узнае името на спасителката си. Жената на Алвизо високо го съобщава - Лаура. „Тя е”, прошепва Енцо. Лаура поглежда внимателно младия капитан. Барнаба забелязва всичко. Той знае, че Лаура и Енцо са били сгодени, но Лаура е била принудена да се омъжи за Алвизо и оттогава влюбените нито веднъж не са се видели. За да спечели благоразположението на Джоконда, Барнаба иска да злепостави пред нея този, когото тя обича. Той се среща с Енцо и му обещава да доведе през нощта Лаура на кораба му и да му помогне да я отвлече от Венеция („Sono il possente demone del Consiglio dei Dieci”). Енцо си отива. Барнаба извиква своя помощник - уличния писар Изепо, за да напише поредния донос („O monumento!”). В този момент от църквата излизат Джоконда и Чека. Забелязала омразния шпионин, девойката се скрива зад една колона. Джоконда чува как Барнаба диктува писмо, с което предупреждава получателя му, че съпругата му тази нощ се готви да избяга с Енцо Грималди. Узнала, че младият благородник не я обича, Джоконда заплаква („Tradita! Ohimè, io soccombo!”). Чека се опитва да утеши дъщеря си.

Второ действие – „Броеницата”:
На пустинния бряг на една от лагуните край Венеция е пуснал котва лек платноход („Pescator, affonda l'esca!”). Преоблечен като моряк Енцо разпуска моряците и казва, че той ще дежури. Останал сам очаква идването на своята любима („Cielo e mar”). Към него се приближава лодка: Барнаба е изпълнил обещанието си и е довел Лаура на кораба. Безшумно се промъква и Джоконда и се скрива. Двамата влюбени са щастливи отново заедно, но времето минава бързо. Енцо отива да потърси някой, който да отведе дамата до дома й. Останала сама Лаура се моли на Мадоната („Stella del marinar”). В края на молитвата от тъмното излиза Джоконда и заплашва съперницата си, че ако не се оттегли, ще я убие. Внезапно тя забелязва броеницата, подарена от майка й на Лаура, и по нея познава спасителката на Чека. От другия край на лагуната пристига галера. Алвизо с група войници се приближава към кораба. Джоконда бързо извиква лодкарите, които са я довели тук, и предлага на Лаура да се спаси с бягство. Лаура иска да узнае името на спасителката си, а тя отговаря - „Аз съм Джоконда”. Когато Алвизо се качва на палубата, Лаура вече не е там. Шпионинът отива бързо при Алвизо и му посочва отдалечаващата се лодка с Лаура. Галерата се спуска след нея. На палубата идва Енцо. Джоконда му обяснява какво се е случило. Разговорът им бива прекъснат от появата на военен кораб в лагуната. За да се спаси, Енцо бързо вдига платната на своята бригантина.

Трето действие – „Златният дворец”:
Алвизо е решил да осъди на смърт изменницата Лаура („Si, morir ella de'!”). Той заповядва да доведат жена му. Когато тя идва, той й показва ковчег, поставен в съседната стая и й дава чаша с отрова. Лаура трябва да я изпие до дъно, щом серенадата, която звучи под прозореца, замлъкне („Morir, morir è troppo orribile”). Когато Алвизо излиза, в стаята се вмъква Джоконда. Тя е донесла на Лаура сънотворно питие вместо отровата. Лаура се оттегля в съседната стая и Джоконда излива отровата. Влезлият Алвизо забелязва празната чаша. Когато поглежда в съседната стая, вижда в ковчега тялото на жена си. Джоконда отново е изпълнила дълга си към спасителката на своята майка и заради любовта на този, когото тя обича („Io la salvo per lui, per lui che l'ama!”).
В парадната зала на своя дворец Алвизо приема гости. Те са поканени да изгледат спектакълът „Танц на часовете”. Между тях е и Енцо, пристигнал отново тайно във Венеция. Идва и Барнаба, който влачи след себе си старата Чека. На въпроса на Алвизо защо старицата е в двореца, Чека отговаря: „Да се моля за умрялата”. В залата настъпва мъртва тишина. Разнася се погребален звън. „Кого погребват?” - пита Енцо. Вместо отговор Алвизо отваря вратата към стаята, в която Лаура лежи в ковчега. Гостите потръпват от ужас. С нож в ръка Енцо се хвърля върху Алвизо, но стражата го залавя, а Барнаба отвлича Чека.

Четвърто действие – „Каналът Орфано”:
На пустинен остров край Венеция, в стая в полуразрушена сграда седи тъжна Джоконда. Обещала е да стане жена на Барнаба. Срещу това шпионинът трябва да освободи от затвора Енцо и да го заведе на безопасно място - канала Орфано. На вратата се потропва. Двама мъже носят на ръце Лаура, загьрната в тьмен плащ. Джоконда им помага да я положат на леглото. Освен това тя моли приятелите си да потърсят майка й. Останала сама младата жена мечтае само за смъртта („Suicidio! In questi / Fieri momenti”). Влиза Енцо, освободен от Барнаба. Джоконда му казва, че е поръчала да донесат тялото на любимата му от гробницата. Разгневен, Енцо се нахвърля с нож върху девойката. В този миг разбудилата се от упойката Лаура разказва всичко на Енцо. Една лодка очаква влюбените да ги отведе на безопасно място. Джоконда остава сама. Идва омразният Барнаба. Джоконда грабва нож и с думите: „Искаше тялото ми, проклет демон? Давам ти го!” се пробожда в сърцето („Volesti il mio corpo, demon maledetto? E il corpo ti dò!”). Барнаба е подготвил за нея друга гавра. Той й съобщава, че е убил майка й, но е късно. Джоконда е мъртва.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Диана Дамрау (в ролята на Виолета) и Хуан Диего Флорес (в ролята на Алфред Жермон)

Директно от МЕТ – „Травиата“ на Верди, 15 декември от 20 часа

Тази събота продължават директните излъчвания от радиосезона на Метрополитън опера Ню Йорк. От 20.00 ч. ще може да чуете „Травиата“ на Джузепе Верди. Хорът и оркестърът на театъра ще дирижира Яник Незет-Сеген. Това е първото оперно заглавие, което той ще дирижира, след като зае поста музикален директор на компанията. Дебютът му в Метрополитън е за..

публикувано на 14.12.18 в 17:05

В Музикалните вечери: Дни на камерната музика в Габрово 2018

Към края на годината често се обръщаме ретроспективно към отминали музикални събития – за щастие преживяванията в концертните зали можем да възкресим със записи чрез радиоефира. В петъчната музикална вечер ще се фокусираме върху три фестивални концерта от „Дни на камерната музика“ в Габрово: „50 години Камерна капела „Полифония“; вечер, посветена на..

публикувано на 14.12.18 в 15:55

„Травиата”, опера в три действия от Джузепе Верди (съдържание)

Либрето - Франческо Мария Пиаве, по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите” Действието се развива в Париж през средата на ХІХ век Действащи лица: Виолета Валери (куртизанка) - сопран Флора Бервоа (нейна приятелка) - сопран Анина (прислужница) - мецосопран Алфред Жермон - тенор Жорж Жермон (негов баща) - баритон Виконт Гастон дьо Леторие..

публикувано на 14.12.18 в 13:35

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 декември 2018 година

16 декември 3.00 часа - Джовани Батиста Витали (1632-1692), Импровизации върху Пасакалия, Токата и Канарио. 3.11 часа - Антонио Валенте (1520-1581), Диего Ортис (ок.1510 - 1570), Импровизации върху „Голям тенор по неаполитански“ от Валенте и „Фолис“ от Ортис. 3.23 часа - Диего Ортис (ок.1510-1570), Пиер Реньó Сандрен (ок.1490 - ок.1561), Импровизации..

публикувано на 14.12.18 в 09:10

Тромбонисимо

Когато решихме да представим музика за тромбон и тромбони, малко се колебаехме дали този импозантен със звук и осанка инструмент няма да внесе известно еднообразие, но оказа се, че превъплъщенията му в двата стила са толкова интригуващи и много, че дори и няколко предавания не биха ни стигнали да ги покажем. Предлагаме Ви изпълнения на група от четири..

публикувано на 10.12.18 в 16:35