„Обсадата на Коринт” - лирична трагедия в три действия от Джоакино Росини (съдържание)

Музика: Джоакино  Росини

Либрето: Луиджи Балоки и Александър Суме

Премиера - 9 октомври 1826 година в Париж.

Действащи лица:
Мохамед Втори - султан на Турция (баритон)
Клеомен - губернатор на Коринт (тенор)
Памира - негова дъщеря (сопрано)
Неокъл - млад гръцки войн (мецосопрано)
Йеро - почитан от всички гражданин на Коринт (бас)
Омар - приближен на султана (бас)

Първо действие:
Мюсюлманите предвождани от султана Мохамед Втори са завзели Константинопол през 1453 и са сринали Източната Римска империя след славно хилядолетно съществуване. Шест години по-късно те обсаждат Коринт. Гръцките защитници се събират около губернатора Клеомен.
Младият войн Неокъл и почитаният от всички Йеро вдъхват кураж на народа и призовават най-смелите към саможертва. Неокъл напомня на Клеомен, че му е обещал ръката на дъщеря си. Прелестната Памира обаче е влюбена в Алманзор, когото случайно е срещнала в Атина. За жалост пътищата им се разделили. На площада на Коринт Мохамед Втори празнува победата и заплашва, че ще се разправи жестоко с всяка съпротива. Неговият таен агент Омар му известява, че  голямата крепост все още устоява на атаките на турците. Довеждат пленения Клеомен.
Мохамед повтаря заканата си пред губернатора на Коринт: ако доброволно не се предадат, ще сринат града до основи. Втурва се Памира и познава в лицето на султана своя изгубен любим. Мохамед е готов да се ожени за нея, а това означава и спасение за Коринт. Клеомен напомня на дъщеря си, че трябва да се омъжи за Неокъл, а когато отказва - я проклина.

Второ действие:
В шатрата на Мохамед се подготвя сватбата му с Памира. Младата жена отчаяно търси изход от създалата се ситуация. Разкъсвана между любовта и дълга към съгражданите си тя моли духа на починалата си майка да й даде съвет и кураж. Султанът е непреклонен: съдбата на Коринт зависи от решението на Памира. В разгара на сватбения пир се появява разяреният Неокъл. За да го спаси от страшния гняв на Мохамед, девойката го представя за свой брат. Султанът отменя наказанието и кани младия войн да  сподели радостта им. Оскърбен Неокъл отказва, а Омар известява, че коринтяните са се разбунтували. От крепостта  Клеомен призовава дъщеря си да не изоставя своя народ. Памира е принудена да се подчини и напуска своя любим. Султанът се заканва, че няма да има пощада за никого...

Трето действие:
В гробището на Коринт оцелелите са намерили последно убежище.
Памира заедно с други жени се моли за спасението на града. Идва Клеомен, който все още мисли за дъщеря си като за предател. Неокъл обаче разкрива нейната саможертва. Младата жена се е отрекла от любовта си към Мохамед и чувствата й сега са отправени към Неокъл.
Трогнат Клеомен благославя двамата млади. Врагът е обградил гробището и всеки миг ще избие всички. Йеро им вдъхва кураж и готовите на саможертва гърци тръгват към последния си бой. Останали сами Памира и другите жени в молитви очакват последния си час. Преодолял съпротивата по пътя си, Мохамед  се втурва към гробището с едничката мисъл да спаси своята любима. Но Памира е дала дума: по-добре да умре, отколкото да попадне жива в ръцете на враговете на своя народ. Коринт е обхванат от пламъци.