„Вълшебната флейта”, опера от Волфганг Амадеус Моцарт в две действия (съдържание)

„Вълшебната флейта”, опера от Волфганг Амадеус Моцарт в две действия, базирана върху поемата „Лулу или Вълшебната флейта” от Кристоф Мартин Виланд. Либрето – Емануел Шиканедер.
Световна премиера – 30 септември 1791, Виена, театър „Ауф дер Виден”
Българска премиера – 1 май 1931 год., София.

Действащи лица:
Зарастро, върховен жрец на Озирис и Изида – бас
Тамино, египетски принц – тенор
Папагено, ловец на птици – баритон
Царицата на нощта – сопран
Памина, нейна дъщеря – сопран
Моностатос, мавър, началник на робите в храма – тенор
Папагена – сопран
Три дами, феи на Царицата на нощта – два сопрана и един мецосопран
Три момчета, гении на храма – два сопрана и един мецосопран
Говорител – бас
Два жреца – тенор и бас
Двама рицари в брони – тенор и бас

Място и време на действието – приказна страна в Ориента (вероятно Египет), от неопределено време, приблизително около епохата на фараон Рамзес Първи.

І действие
Сцена първа
Приказката започва с това, че увлечен в лов, младият принц Тамино се е отделил от свитата си и се е изгубил в долината. Залутан в царството на Царицата на нощта, той е нападнат от огромна зла змия. Тамино вика за помощ, но накрая, смъртно изплашен, пада в несвяст. Спасяват го три дами, които се оказват феи на Царицата на нощта. Те са очаровани от красотата на младежа и отиват да съобщят на господарката си за неочаквания посетител на нейните владения. В този момент се появява странен човек в смешни одежди – това е ловецът на птици Папагено, който се представя с весела мелодия във фолклорен дух – „Пъстри птици аз ловя”. Папагено признава, че много повече от птиците би искал да си улови жена. После ловецът важно съобщава на Тамино, че именно той, Папагено, го е спасил от страшната змия, като храбро я е убил. Всъщност, змията е убита от трите дами на Царицата на нощта, които са я разсекли на три части. За да накажат Папагено за лъжата, трите дами заключват устата му с катинар. После те показват на Тамино портрет на прелестна девойка. Това е дъщерята на Царицата на нощта, която според дамите е отвлечена от зъл магьосник, а Тамино трябва да я спаси. Принцът веднага се влюбва в непознатата изобразена на портрета, и изпява ария, известна като „арията с портрета”. Чува се гръм, планината се разцепва на две и се появява Царицата на нощта, седнала на трона си. В своята драматична ария тя се представя за нещастна майка, чиято дъщеря е отвлечена и обещава на Тамино да му я даде за жена, ако той успее да я освободи. Първата картина завършва с квинтет – един от най-красивите ансамбли в операта. Трите дами връчват на Тамино вълшебна флейта, чиито звуци могат да укротят и най-злите сили. На Папагено дамите дават вълшебни звънчета, тъй като ловецът на птици трябва да съпровожда Тамино в търсене на Памина, а звънчетата ще го защитават от опасности.

Сцена втора
В двореца на Зарастро. Той е предводител на тайнствена и могъща религиозна каста и сега Памина, дъщерята на Царицата на нощта, е в негова власт. Девойката е охранявана от комичния злодей – мавъра Моностатос, който я заплашва със смърт, ако откаже да му принадлежи. В най-критичния момент изведнъж се появява Папагено. Той и Моностатос ужасно се изплашват един от друг, което всъщност изглежда доста забавно. Накрая Моностатос избягва. Памина и Папагено остават сами и ловецът на птици убеждава девойката, че познава младеж, влюбен в нея, който скоро ще дойде, за да я спаси. Памина от своя страна уверява Папагено, че и той скоро ще си намери приятелка. Двамата пеят очарователен дует, прославящ нежността.

Сцена трета
Горичка пред трите храма на Зарастро. Три момчета водят тук Тамино. Момчетата са гениите на храма, които ободряват принца, но не отговарят на въпросите му. Останал сам пред трите храма, Тамино се опитва да влезе във всяка от вратите. От входовете на двата храма се чува глас, който го предупреждава, а после му разкрива мъдростта и добротата на Зарастро. Ето че се отваря третата врата и се появява самият върховен жрец. От разговора с него Тамино разбира, че Зарастро съвсем не е злодей, а освен това Памина е жива и е някъде наблизо. Зарадван от хубавите вести, Тамино свири чудесна мелодия на своята вълшебна флейта. Неочаквано той чува звънчетата на Папагено и тръгва към него. Идват Памина и Папагено, преследвани от злия Моностатос, който иска да окове Памина. В най-критичния момент Папагено си спомня за вълшебните звънчета. Щом започва да свири с тях, чудна мелодия превръща слугите-маври и злия Моностатос в кротки дечица, които започват да танцуват. Дуетът на Памина и Папагено е прекъснат от звуците на тържествен марш. Приближава суровият Зарастро със своята свита. Той прощава на девойката опита за бягство. Нахлува Моностатос, който е пленил Тамино. Мавърът иска от Зарастро награда, но получава точно това, което е заслужил – 77 удара с пръчка за своята дързост. Действието завършва с решението на Зарастро младите влюбени да бъдат подложени на изпитания, които ще докажат дали са достойни един за друг.

ІІ действие
Сцена първа
Жреците на Изида и Озирис са се събрали на съвет в палмова горичка. Зарастро им съобщава, че Тамино е избран да стане съпруг на Памина, но преди това двамата влюбени трябва да докажат, че са достойни да бъдат приети сред посветените в Храма на Светлината. Зарастро произнася знаменитото си обръщение към боговете – „О Изида и Озирис”, за което Бърнард Шоу е казал: „Тази музика без кощунство може да бъде поставена в устата на Бога”.

Сцена втора
Пред стените на храма Тамино и Папагено срещат жреците, които им дават наставления. Двама жреци предупреждават принца и ловеца на птици да бъдат нащрек и да не се поддават на женски изкушения, защото в жените се коренят всички беди на този свят. Царицата на нощта обаче е изпратила своите три дами. Те от своя страна предупреждават героите да се пазят от жреците и ги заплашват с ужасна съдба. Папагено разговаря с трите дами, но умният Тамино не се поддава на изкушението и издържа на изпитанието с мълчание. Хорът на жреците отпраща феите на Царицата на нощта там, откъдето са дошли.

Сцена трета
В красива градина Памина спи в беседка, обградена от рози. Моностатос, който е успял да избегне наказанието, отново е около нея. Мавърът не се е отказал от девойката и дори се опитва да я целуне. В този момент се появява нейната майка – Царицата на нощта. В своята виртуозна „ария на отмъщението” тя настоява Памина сама да убие Зарастро. Царицата слага в ръката на дъщеря си кинжал и я заплашва, че ако не изпълни заръката й и не снеме от гърдите на Зарастро свещения слънчев диск, Памина ще бъде прокълната. Веднага щом Царицата изчезва, се появява Моностатос. Той е подслушал разговора на майката и дъщерята и сега тормози девойката със заплахи – ако Памина не се съгласи да му принадлежи, той ще издаде заговора й с Царицата. Но Памина отново успява да се спаси – този път благодарение на идването на Зарастро. Докато Памина се моли, върховният жрец й обяснява, че сред стените на храма няма място за отмъщение. Единственото нещо, което свързва хората тук, е любовта. Зарастро изпява необикновено красивата и благородна ария „В тези свещени зали”.

Сцена четвърта
В друга част на храма двамата жреци продължават да наставляват Тамино и Папагено, налагайки им обет за мълчание и заплашвайки ги с гръм и мълния, ако обетът бъде нарушен. Тамино е много послушен младеж, но ловецът на птици просто не може да държи езика си зад зъбите, особено щом се появява уродлива стара вещица, която най-напред му казва, че току-що е навършила 18 години, а после – че си има любовник, малко по-възрастен от нея, на име Папагено. В мига, когато Папагено иска да произнесе името си, се чува гръм, блясва мълния и старицата изчезва. След това идват трите момчета и поднасят на Тамино и Папагено ястия и напитки, а също и вълшебните флейта и звънчета, които са им били отнети. Докато ловецът на птици се наслаждава на храната, а принцът свири на любимата си флейта, идва Памина. Тя веднага се устремява към своя любим, но тъй като не знае нищо за обета му за мълчание, е много разстроена от безразличието му към нея и изпява красива, печална ария. На финала на сцената звучат тромбони, призоваващи Тамино и Папагено за ново изпитание.

Сцена пета
Памина е пред вратите на храма. Тя е изпълнена със страх, защото мисли, че никога повече няма да види любимия си принц. Зарастро я утешава и я убеждава, че всичко ще бъде наред, но в следващия терцет с Тамино тя все още не е сигурна в това. Докато отвеждат принца, двамата влюбени се молят да се срещнат отново.

Сцена шеста
Папагено среща Говорителя, който му казва, че е лишен завинаги от „небесните удоволствия, които се даряват на посветените”. Но ловецът на птици никак не е разстроен – небесните и духовни радости изобщо не го вълнуват. Той цени чаша хубаво вино много повече от всички светини на мъдростта. Вино или поне жена – това му трябва на Папагено! И ето я старата му позната – грозната вещица. Тя настоява Папагено да й се закълне във вечна вярност, в противен случай той ще остане тук завинаги, откъснат от света, само на хляб и вода. Едва Папагено се съгласява с този ужасен брак, вещицата се превръща в млада девойка, облечена в премяна от пера, точно като Папагено. Името на малката чаровница е... Папагена! Но двамата все още не могат да се оженят. Ловецът на птици първо трябва да заслужи любовта си. Говорителят отвежда Папагена.

Сцена седма
В градината трите момчета – гениите на храма на Зарастро, с нетърпение очакват триумфа на богинята. Бедната Памина страда с кинжал в ръка. Тя мисли, че Тамино съвсем я е забравил и никога повече няма да го види. Девойката е готова да се самоубие, но в този момент момчетата я спират и обещават да я заведат при Тамино.

Сцена осма
Предстои последното изпитание на Тамино с четирите стихии: огън, вода, земя и въздух. Двамата жреци и двама рицари в брони отвеждат принца, но точно преди да влезе във вратите на ужаса, пред тях изтичва Памина. Тя иска само едно – да сподели съдбата на любимия си. Рицарите й разрешават да го стори. Тамино изважда вълшебната си флейта и започва да свири. С помощта на музиката влюбените лесно минават през всички изпитания. Когато всичко страшно вече е зад гърба им, ги приветства радостен хор.

Сцена девета
Папагено все още търси своята любима, милата Папагена. Той отново и отново я вика, но след като няма никакъв отговор, Папагено решава да се самоубие – точно както Памина преди малко. Доста неохотно той премята едно въже през клоните на близкото дърво и вече е готов да се обеси, но трите момчета, които са спасили Памина, спасяват и него. Те го съветват да засвири с вълшебните звънчета – и ето, щом започва чудната мелодия, се появява малката девойка-птичка. Папагено и Папагена пеят прелестен комичен дует, в който мечтаят за голямо семейство с много хубави дечица.

Сцена десета
Моностатос се е съюзил с Царицата на нощта, която му е обещала Памина за жена. Заедно с трите дами – феите на Царицата, те са завзели храма на Зарастро. Но злото не може да победи. Блясва мълния, гръмва гръмотевица, и квинтетът на злодеите изчезва вдън земя. Изниква храмът на Изида и Озирис. Приказката завършва с триумфален хор на жреците, увенчаващи Тамино и Памина с короните на Мъдростта и Красотата.