Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники „Радио – любов моя”: Концепцията на Димитър Ненов за музиката в Радио София

Снимка: архив
В предаването заедно с Антоанета Радославова ще ви запознаем с концепцията за музикалните програми на Димитър Ненов - първият музикален уредник на създаденото през 1935 г. държавно Радио София. За съвсем кратък период от две години (до 1937) той полага идеи, които са от изключително значение за бъдещето на новата институция. Във визиите му – институция с изключително отговорна културна мисия и национален облик, която съизмерва ръст с европейските радиостанции.
Ако в предшестващото „Родно радио” звучали предимно смесени концерти, Ненов реализира диференцирането на концерти с народна, „художествена”, забавна и детска музика. За нуждите на радиопрограмите създава четири състава: салонен, джаз, народен и камерен оркестър. Голямата му мечта, осъществена по-късно, е създаването и на голям симфоничен оркестър. Най-добрите български инструменталисти и певци, разнообразни камерни формации и пъстри фолклорни групи били привлечени в музицирането „на живо” в студиото на Радио София.
Ненов полага началото на богатата фонотека на радиото – закупува 5000 плочи, с които разнообразява програмите с музика от всички стилове и епохи. Той продуцира написването и на много нови български произведения, партитурите им са фундаментът на нототеката на радиото.
Музикално-образователни сказки (днешните музикално-текстови предавания) изнасяли видни музиканти като д-р Стоян Брашованов, Иван Камбуров, д-р Стоян Джуджев д-р Васил Спасов, Райна Кацарова, Марин Големинов и др. Ненов въвежда нови рубрики: музикални вести, представянето на знаменити певци, изпълнители и оркестри, музикални състезания, в които една пиеса звучала в няколко интерпретации и слушателите класирали най-качественото изпълнение. По негово настояване за студиото на радиото е закупен първият концертен роял. Той съставя първите тарифи за хоноруване на всички видове изпълнители и състави, за поръчки на творби, за авторски права.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04