Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Балканският човек – завещанието на Османската империя

Земите на българите почти пет века са били в състава на Османската империя – период, за който говорим предимно с негативизми, но който, струва ми се, е оставил траен отпечатък върху манталитета, бита и изобщо върху конструкцията на онова, което обикновено наричаме „българин“. В този смисъл, ако отказваме да признаем наследството на империята, отказваме да признаем и необходимостта да се разберем и възприемем в цялата си многопластова сложност. За радост, съвсем скоро на българския книжен пазар се появи една книга от Йордан Велчев, „Балканският човек“, която се опитва да поправи това наше късогледство и да ни върне едно минало, което иначе активно отхвърляме и изтласкваме. В един том от близо 800 страници – и това е само първият, очакват се още два, с една скрупульозна изследователска добросъвестност авторът разглежда всичко онова, което е формирало Балканите и балканците, в частност България и българите. Йордан Велчев ни връща всъщност една наистина забравена и „премълчана“ история – историята на българите във времето, когато тяхна столица е бил Цариград, а те са пътували от Багдад на изток до Виена на запад.
Вера Мутафчиева казваше в тази връзка, че може би едно от най-стресиращите събития е руско-турската война от 1877/78 година, благодарение на която се образува Княжество България, но и която отрязва от българите това огромно пазарно пространство, в което дотогава е пласирал своите стоки и услуги. Нека само си припомним, че Бай Ганю не тръгва със своите дисаги от добро към Западна Европа – просто източните пазари са вече затворени за него. И ако Алеко Константинов го е описал така нелицеприятен, то не е защото е бил такъв, а защото в своите черти на балкански човек той се е различавал коренно от бленуваните цивилизационни западни образци. Та именно този балкански човек ще се опитаме да разберем с автора на книгата „Балканският човек“ Йордан Велчев и проф. д-р Йорданка Бибина, османист, специалист по турска литература, преводач и изследовател, учен от Института по балканистика към БАН.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

5 ноември


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо "изгаряме от срам" и други любопитни въпроси

Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката.  За какво ни е срамът се питаме във..

публикувано на 11.03.25 в 11:31

Проблеми в професионалното образование

Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..

публикувано на 11.03.25 в 08:20
Инж. Емил Митев

Еврика! Успешни българи: инж. Емил Митев

"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..

публикувано на 10.03.25 в 17:05

Главен асистент от УНСС пее български песни на индийска сватба

Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..

публикувано на 10.03.25 в 16:40

Биологическият факултет предлага бъдеще за младите

Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..

публикувано на 10.03.25 в 11:15