Пориви и покруси преди четвърт век

Снимка: архив

Новата българска история би могла да се опише сякаш само с две думи - пориви и покруси. Парадигмата се повтаря непрестанно: 1878 е поривът от Освобождението, но и покрусата от разделената България. Може би само през 1885, годината на Съединението, поривът не е последван от покруса. Но пък за сметка на това ХХ век гъмжи от кризисни покруси след българските пориви: 1913, Първата национална катастрофа, идва след порива и възторга на Балканската война, 1919 с Ньойския договор идва Втората национална катастрофа, последвала поривната надежда, че България ще успее да поправи несправедливостите на 1913 г., поривът от присъединяването на Южна Добруджа е последван няколко години по-късно от покрусата на наложената по съветски модел тоталитарна диктатура. Нашето поколение също може да каже, че е преживяло поредните пориви и покруси в българската история, не може да се каже обаче дали за радост, или за жалост.
Поривът на 1989 г. беше последван от няколко покруси на прехода, които в момента са се материализирали в едно усещане за провал, за пробив, за нещастие. Не така беше обаче през 90-те, когато българите силно се надяваха, че най-после ще намерят онзи път, който ще ги изведе към добруване и успехи. За голяма част от тях тази надежда беше свързана със създаването на СДС – политическа партия, която вече е отдавна е в историята, поне в тогавашния си вид. За процеса на нейното създаване, за споровете, благополучията и неблагополучията се е нагърбила да ни ги разкаже една забележителна книга, дело на проф. Димитър Ненов, със заглавие „Пориви и покруси. Създаването на СДС и борбата за демокрация 1989-1992”. За нея говорим в това изданието на предаването, но и не само - с гостите Лъчезар Тошев, Едвин Сугарев и Тони Николов ще се опитаме да отговорим на въпроса дали този низ от пориви, последван от покруси би могъл най-сетне да приключи и българското битие да влезе в едно спокойно русло, на тихо, всекидневно и без фанфари справяне с предизвикателствата на живота. Това е въпрос същностен, който обаче не може да бъде разрешен без да сме внимателни и в огромна степен безпристрастни към най-новата българска история.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

3 декември

ВИЖТЕ ОЩЕ

Лечение с билки

ftp://files.bnr.bg/HristoBotev/Radioenciklopediq/110421_Lechebni bilki.mp3 Една легенда разказва, че Бог направил от кал човешкото тяло и го оставил да пренощува, за да му вдъхне на другия ден душа. Ала се появил дяволът и с една тояга надупчил тялото. На сутринта като видял това, Бог набрал различни треви, затъкнал с тях дупките, вдъхнал душа и така..

публикувано на 20.06.18 в 08:10
Св. Кирил (вляво) и св. Методий

С ново име в служба на Бога

• По стара традиция при замонашване или встъпване в свещена степен светското име на човека се заменя с духовно. Какъв е символът на „прекръщаването“, кой  и как прави избора и кога промяната е задължителна. В немногото запазени средновековни ръкописи се срещат отделни случаи, в които се посочват и двете имена на духовника. Две от най-значимите фигури в..

публикувано на 19.06.18 в 17:10

Педагогическите възгледи на Джон Дюи

„Една капка опит е по-ценна от хиляди килограми теория“ е убеждението на Дюи – американски учен и педагог, основател на експериментално училище към Чикагския университет.Не предаване на знания, а решаване на проблеми е начинът за обучение в училището на Дюи. В него учениците сами достигат до знанието чрез участие в дейности, съответстващи на..

публикувано на 19.06.18 в 10:15

Свободата е мила, истината е свята – мастило и кръв

„Истината е свята, свободата е мила“ е мото на първия самостоятелен Ботев вестник „Дума на българските емигранти“. Верую, което той отстоява с мастило и кръв през целия си живот. За неговия боен символ – личната му сабя, колко саби е имал по пътя към връх Вола и коя от тях е държал в десницата си Войводата до последния си дъх, за историята на..

публикувано на 19.06.18 в 08:45
Мартина Колева и Светослав Велков

Осогово – непознатата велодестинация

Осогово е петата по височина планина в България. Попитахме слушателите дали си спомнят от уроците по география кой е най-високият й връх? Всички, които се обадиха, дадоха верен отговор: връх Руен 2 251,3 метра. Надморската височина им е позната, но самата планина – не съвсем, може би и заради граничната линия, която преминава от гранична пирамида № 76..

публикувано на 18.06.18 в 10:10