Пориви и покруси преди четвърт век

Снимка: архив

Новата българска история би могла да се опише сякаш само с две думи - пориви и покруси. Парадигмата се повтаря непрестанно: 1878 е поривът от Освобождението, но и покрусата от разделената България. Може би само през 1885, годината на Съединението, поривът не е последван от покруса. Но пък за сметка на това ХХ век гъмжи от кризисни покруси след българските пориви: 1913, Първата национална катастрофа, идва след порива и възторга на Балканската война, 1919 с Ньойския договор идва Втората национална катастрофа, последвала поривната надежда, че България ще успее да поправи несправедливостите на 1913 г., поривът от присъединяването на Южна Добруджа е последван няколко години по-късно от покрусата на наложената по съветски модел тоталитарна диктатура. Нашето поколение също може да каже, че е преживяло поредните пориви и покруси в българската история, не може да се каже обаче дали за радост, или за жалост.
Поривът на 1989 г. беше последван от няколко покруси на прехода, които в момента са се материализирали в едно усещане за провал, за пробив, за нещастие. Не така беше обаче през 90-те, когато българите силно се надяваха, че най-после ще намерят онзи път, който ще ги изведе към добруване и успехи. За голяма част от тях тази надежда беше свързана със създаването на СДС – политическа партия, която вече е отдавна е в историята, поне в тогавашния си вид. За процеса на нейното създаване, за споровете, благополучията и неблагополучията се е нагърбила да ни ги разкаже една забележителна книга, дело на проф. Димитър Ненов, със заглавие „Пориви и покруси. Създаването на СДС и борбата за демокрация 1989-1992”. За нея говорим в това изданието на предаването, но и не само - с гостите Лъчезар Тошев, Едвин Сугарев и Тони Николов ще се опитаме да отговорим на въпроса дали този низ от пориви, последван от покруси би могъл най-сетне да приключи и българското битие да влезе в едно спокойно русло, на тихо, всекидневно и без фанфари справяне с предизвикателствата на живота. Това е въпрос същностен, който обаче не може да бъде разрешен без да сме внимателни и в огромна степен безпристрастни към най-новата българска история.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

3 декември

ВИЖТЕ ОЩЕ
На 23 септември по случай 110-годишнината от обявяването на независимостта на България, община Велико Търново, Регионален исторически музей и „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД организират историческа възстановка „Посрещане на Княз Фердинанд I  в Търново и обявяване Независимостта на България“ и атракционно пътуване с „Корона експрес“ – ретро влак с парен локомотив.

По стъпките на българската държавност във Велико Търново

Регионалният исторически музей във Велико Търново поднася празнична изненада за жителите и гостите на града. По случай 110 години от обявяването на независимостта на България екипът на музея предлага тематични обиколки „По стъпките на българската държавност“. Маршрутът преминава по знакови историческите места, свързани с българската държавност..

публикувано на 21.09.18 в 16:45

Да подгоним дивото

За мнозина е безсмислено занятие да бъдат броени дивите зайци и другите животни в ловните полета. Таксациите обаче дават важни сведения за състоянието на природата и на дивеча, който живее в нея. Казано по научному – за биоразнообразието и неговото значение за успешния лов – за тези неща си говорим със Стоян Николов, Герасим Герасимов и Росен Мирчев,..

публикувано на 21.09.18 в 16:35

Огледалните неврони

Понятието „огледални неврони“ се появява за първи път след изследванията на италианеца Джакомо Ризолати и един негов колега в невробиологичната лаборатория на университета в Парма, когато е регистрирана специфичната дейност на нервни клетки в предните дялове на мозъчната кора, свързани с двигателната активност и езиковите умения. По-късно се оказва, че те..

публикувано на 21.09.18 в 09:00

Виртуалната реалност – между магия и мания

Обичайно свързваме термина „виртуална реалност“ с някакъв нереален свят, роден и управляван с помощта на информационните технологии, въпреки че напоследък редица изследователи в тази област предпочитат да го заместват с по-неутралните „виртуална среда“ и „виртуален свят“, за да избегнат свръхочакванията, създавани от него като алтернатива. Но кога се..

публикувано на 20.09.18 в 17:05
Иван Николов, Румен Леонидов и проф. Лизбет Любенова (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Премълчаната история на Охридската архиепископия

В предаването участват историците проф. Лизбет Любенова и Иван Николов, главен редактор на сп. „Македония – България“. Двамата познават в детайли както историческите подробности около появата на Охридската ерхиепископия, така и скритите моменти с драмата около нейното не/признаване като Македонска православна църква. Новият момент е, че след като писмото..

публикувано на 19.09.18 в 17:25