Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премълчаната роля на „историята” в българската история или кога и как се появява българският национализъм

Проф. Иван Стоянов, доц. Веселин Янчев и Иван Д. Стоянов (отляво надясно)
Темата е повече от актуална: „Кога и как се появява българският национализъм”. Разговорът ще върви в контекста на по-обширния въпрос: „Каква е ролята на „историята” в българската история”. Участниците в спора бяха докторът по история доц. Веселин Янчев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и Иван Д. Стоянов, независим изследовател на българската история, със силно специфични и донякъде спорни разбирания върху изследваните от него въпроси. По телефона се включи проф. Иван Стоянов.
В продължение на час и десет минути гостите в студиото се опитаха да докажат или да отхвърлят верността на твърдението, че: „Всичко в родната ни история е много рационално. Че това важи както за истинската, така и за преподаваната такава. Дали истинската се е развивала по реални, обективно съществуващи обществени закони? И защо преподаваната също е измисляна и нагласяна към конкретни политически цели?”
Едва ли ще е преувеличено да се твърди, че историята съществува като минимум в две разновидности. Едната – за тесен кръг състоящ се от професионални учени-историци и добре подготвени любители, другата – за широките народни маси. Тази втората история представлява нещо като скелет от истински исторически факти, обвити с плътта на митове и легенди. При това първата история по правило е интересна за малцина, тъй като е достатъчно скучна, кървава, мръсна и изцяло лишена от патетика. Втората история е много по-забавна, тъй като разказва за събитията не в този вид, в който са били, а по-скоро в този, в който са могли да бъдат или в който ги виждат историците и властта, която им плаща заплатите. Всъщност, гледната точка на властта към историческите събития е определяща, поради което при смяната на властта народът научава толкова много за събитията от скорошното, а понякога и отдавнашното минало. По причината на постоянна промяна в интерпретирането на тези или онези исторически събития тази най-политизираната от всички науки е получила обидното прозвище „Проститутката”. Автор на тези думи е Михаил Барятински, съвременен руски историк. Един друг съвременен руски автор, но не историк, а генерал, е казал същото по много по-кратък, истински военен начин: „Историята е вторична суровина на политиката”. Авторът на този афоризъм е ген. Леонид Шебаршин, последен ръководител на съветското разузнаване.
Слушателите трябва да се запитат: „Можем ли да се съгласим със следния извод: „Това, че истинската история не е подхождала на политическите цели, не е довело до тяхната промяна. А точно обратното – довело е до подмяната на истинската история с по-удобна.”

Доц. Веселин Янчев е роден през 1963 г. в гр. Малко Търново. Завършил специалност история в СУ „Св. Климент Охридски”, както и редовна аспирантура. Става доктор по история (1991). Бил е преподавател по история в 133 СОУ „А. С. Пушкин”, работил е като научен сътрудник І ст. по проблемите на военната политика до Втората световна война в Национален център за военна история. По-късно става ст. асистент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, а главен асистент е от 2001 г. Четири години по-късно е вече доцент.

Иван Д. Стоянов е независим изследовател на българската и не само българската история, със силно специфични и донякъде спорни разбирания върху изследваните от него въпроси.
Роден е през 1958 г., завършил е право в СУ „Св. Кл. Охридски”. През 90-те и началото на 2000 г. започва да публикува политически анализи в най-различни вестници. Най-известните му есета са „Руската сила”, „Съвременният български патриотизъм”, „Силата на българският негативизъм” и „Роля на историята в българската история”. Има публикации в „Ново време”, в „Списание на института на модерността”, в „Либерален преглед”, във „Факел.бг” и др.

Проф. Иван Стоянов е историк, преподавател във Великотърновския университет. Роден е през 1949 г. Трудовия си път започва като учител, преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен. От 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България” на ВТУ „Кирил и Методий”. Доктор от 1983 г. и доктор на историческите науки (2002). Професор от 2004 г. Бил е ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1995-1999). Председател на фондация „Васил Левски” от 2013 г.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25