Уникалността на една певица и голяма българка

публикувано на 27.07.15 в 14:00

Маргарита Лилова изпълнава песента на Брамс – „Майска нощ”, заедно с пианиста Хелмут Дойч.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В преизпълнения днешен музикален свят с нови и още по-нови певчески открития, с възможността да слушаме и гледаме първокласни изпълнения пред многохилядна публика, която неистово ги аплодира, сякаш ни е трудно да съзрем и приемем уникалността, неповторимостта. А тя я има, винаги я е имало, не само сред композиторското съсловие, но и сред изпълнителското. Карузо, Шаляпин, Борис Христов, те не са само изключително надарени певци, техният глас и изпълнение те заставят да приемеш една по-висша художествена реалност, да влезеш в дворец или храм,където те огрява Божественото сияние и пълнота. Те не те карат да тъжиш или да се радваш с музиката, която изпълняват. Те раздават чрез нея изначалния дух, който периодично се проявява в избрания и той може да те повдигне, ако си отпаднал, да заблестиш вътрешно, ако си помръкнал, защото те притежават нещо повече от талант за пеене.
Die Lilova, така назовава виенската критика българското мецосопрано Маргарита Лилова, за да покаже нейната уникалност като певица и артистка на сцената.
Как трябва да я наречем ние тук, 80 години след нейното рождение?
Не като една от надарените с голям талант български певици, влязла в състава на солистите на Виенската щатсопер и останала там 30 години, дори и не това, че самият Караян я прослушва и одобрява за назначението и. Сигурно не и най-важното, че тя е първата Амнерис на сцената на Ковънт гардън, идваща от България. Дори и впечатляващия, респектиращ факт, че тя се налага само няколко години след пристигането си във Виена с най-виенския репертоар – Моцарт и Малер и влиза в почетния Моцартов вокален квартет на Виена, където местата на сопрана, мецосопрана, тенора и баса се предават от едно поколение на друго и титулярът е единствен, незаменим за своето време. Едва ли изреждането на престижните участия и записи под диригентството на Караян, Савалиш, Шолти, Абадо... са белег за нещо повече от много високо професионално ниво и солидни певчески качества.
Маргарита Лилова излъчва в изпълненията си, величието на духа на трагедията от Античността, за нея това е органично естествено както правилното дишане на певеца. Дали това е прощалната ария на Отавия от „Коронацията на Попея“ на Монтеверди (запис след премиерата в 1963 г във Виенската щатсопер под диригентството на Кареян) или „Синеоката“ на Георги-Златев Черкин, изпята на песенен рецитал в Българския културен дом във Виена през 1981 г., усещането за мащаба и силата на преживяването са еднакви. Уникалността не изключва универсалността, тя се изразява и в степента на нейната постижимост.
Ако към това се прибавят неповторимите темброви цветове и вибриращата светлина на гласа и, съвършено изравнен в целия си регистър – Маргарита Лилова е един от малкото вокални артисти на ХХ век, неповторими, единствени, божествени.
Дали сме в състояние да преодолеем българското тесномислие и безразличие към нематериалното богатство и да открием и запазим всички останали следи от нейния дух и нейното изкуство?

вторник, 28 юли, от 19.30 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Уникалността на една певица и голяма българка

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Concertissimi с Антонина Бонева и нейните ученици

Джони пред Микрофоните

Застраховка "транспортен травматизъм"

Резервно око: един различен поглед към реалността

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР