„Капулети и Монтеки“, лирична трагедия в две действия от Винченцо Белини (съдържание)

Музика: Винченцо Белини
Либрето: Феличе Романи по „Ромео и Жулиета“ на Шекспир.
Световна премиера – 11 март 1830, Венеция – Teatro La Fenice.
В България операта не е поставяна.

Действащи лица:
• Тебалдо, аристократ, сгоден за Жулиета – тенор
• Капелио, баща на Жулиета, предводител на фамилията Капулети – бас
• Лоренцо, лекар и придворен на Капулети – бас
• Ромео, предводител на фамилията Монтеки – мецосопран
• Жулиета, любима на Ромео – сопран

Място и време на действието – Верона, XIII век.

Първо действие
В двореца на Капулети предводителят на фамилията – Капелио и неговият бъдещ зет Тебалдо съобщават на своите последователи, че очакват пратеник на Монтеки с молба за мирно споразумение, но смятат да я отхвърлят, тъй като предводителят на Монтеки – Ромео, е убил сина на Капелио. Тебалдо заявява, че лично ще отмъсти за това убийство, за да отпразнува обещаната му сватба с Жулиета още същия ден. Лоренцо, придворният лекар на Капулети, се опитва да отложи венчавката, обяснявайки, че Жулиета е болна. Добрият Лоренцо знае, че девойката обича Ромео, че той вече я е посещавал тайно и двамата копнеят за мира, който ще им позволи да се оженят. Докато Капелио отхвърля аргументите на Лоренцо, а цялата фамилия Капулети заявява нетърпимата си омраза към Монтеки, влиза Ромео, представяйки се за пратеник на Монтеки и предлага враждата между двете благородни фамилии да приключи, а мирът да бъде закрепен със сватбата на Жулиета и Ромео. Мнимият пратеник обяснява, че Ромео много съжалява за смъртта на сина на Капелио и предлага да заеме мястото на убития като втори син в семейството на Капулети. Много ядосан, Капелио отговаря, че вече е избрал човека, който ще му бъде зет и ще замени сина му – Тебалдо. Що се отнася до предложението за мир – това няма да се случи никога! „Война! Война!“ – крещят всички Капулети. Ромео е принуден да приеме предизвикателството.

В покоите си Жулиета горчиво оплаква тъжната си съдба – да стане съпруга на Тебалдо. Любимият й Ромео идва много отчаян и казва, че всяка надежда за мир между семействата им е изгубена. Монтеки умолява дъщерята на Капулети да избягат заедно. Но благородната девойка не може да предаде баща си и да изостави близките си и своя дом. Тя се съпротивлява на Ромео в името на дълга, закона и честта и заявява, че би предпочела да умре с разбито сърце. Когато до стаята на Жулиета достигат звуците на подготовката за сватбеното тържество, тя моли Ромео да бяга, за да не бъде пленен от роднините й. И въпреки, че Ромео продължава да настоява: „Ела, ела, разчитай на мен!“, Жулиета все пак решава да остане в дома си, а любимият й си тръгва.

В друга част на двореца фамилията Капулети празнува предстоящата сватба на Тебалдо и Жулиета. Сред другите мъже преоблеченият Ромео среща Лоренцо, който веднага го разпознава. Тъй като младият Монтеки знае, че докторът симпатизира на любовта му към Жулиета, Ромео го предупреждава, че очаква голяма група въоръжени мъже, които ще нападнат двореца, за да предотвратят сключването на брака. Когато атаката започва, Ромео отново моли Жулиета да избяга с него. В това време ги откриват Капелио, Тебалдо и другите приближени на Капулети, които все още смятат, че Ромео е само пратеник на Монтеки. Докато Жулиета се опитва да предпази любимия си, той гордо казва на баща й истинското си име и признава пред всички любовта си. В залата се втурват мъже от фамилията Монтеки, които са дошли да защитят Ромео. Влюбените са разделени от гневните представители на своите фамилии, но си обещават, че това няма да е последната им среща.

Второ действие
Нощ. В покоите си Жулиета със свито сърце очаква новини, докато Капулети и Монтеки продължават битката. Девойката ужасно се тревожи както за баща си, така и за любимия. Идва Лоренцо и й казва, че Ромео е жив, но самата тя съвсем скоро ще бъде отведена в замъка на Тебалдо. За да избегне омразния брак, докторът предлага на Жулиета да изпие специална отвара, от която ще изпадне в безсъзнание и ще изглежда като мъртва. След като бъде положена в семейната гробница, тя ще се събуди, а Лоренцо ще й помогне да избяга с Ромео. Жулиета се съгласява и изпива отварата. В този момент идва баща й, който й заповядва да изчака бъдещия си съпруг и да тръгне с него на зазоряване. Приятелките на Жулиета молят баща й да бъде по-мил с нея. Девойката също го моли за прошка, но Капелио я отхвърля, а след това нарежда на хората си да наблюдават Лоренцо. Тъй като Капелио подозира Лоренцо в измяна, той забранява всякакви контакти на доктора с когото и да било. Така Лоренцо не успява да информира Ромео за отварата, погълната от Жулиета.

В градините на двореца Ромео оплаква тъжната си съдба, но е прекъснат от Тебалдо, който го предизвиква на дуел. Щом започват да се бият, двамата чуват звуците на погребална процесия. Оказва се, че това е погребението на Жулиета. Съперниците са обзети от разкаяние, но продължават да се бият, молейки се всеки за своята смърт.

В гробницата на семейство Капулети идва Ромео заедно с приятели от фамилията Монтеки. Всички скърбят за прекрасната Жулиета. Ромео моли близките си да го оставят сам с любимата. Полудял от скръб, той изпива отрова, защото не вижда смисъл в живота без Жулиета. Малко след това девойката се съвзема от дълбокия сън, но само за да открие умиращия Ромео. Когато разбира, че любимият й си е отишъл завинаги, дъщерята на Капулети не може да понесе мъката и пада мъртва върху неговото тяло. В този момент, преследвани от хората на Монтеки, Капелио и Капулети се втурват в гробницата, за да заловят Ромео. Когато откриват двете мъртви тела, Капелио пита: „Убити – от кого?“, само за да чуе ужасния отговор: „От теб, безмилостни човече“.