Има ли такъв език или не съществува? Или той вече съществува, но ние не желаем да съгласим с тази лъжа. Нали на този говор, с кавички и без кавички, вече близо век се лафи и пишува в Скопска Македония и тако ке биде и без нашето „майчинско“ съгласие? Това анахроничен проблем ли е, породен от времето на татко Сталин, или все още жив конфликт, премълчаван в нашите днешни медии?
Какво трябва да знаем за македонскиот язик и как трябва да постъпваме, когато ни се налага да публикуваме произведенията на македонските писатели, поети, критици, драматурзи? Това превод ли е или езикова транскрипция, адаптация?
Нашата официална позиция е ясна: македонският език не е език, а диалект на българския, писмено-регионална норма на българския, това „език“, създаден с декрет под диктовката на имперския руски комунизъм. Това е езиков, научен факт. Българската позиция е артикулирана ясно в официален документ на Института за български език, който е кодифициращ орган. Но практиката е друга – не са редки случаите, когато се прибягва до помощта на „преводач“, който да ни преведе през дебрите на македонскиот язик и да го сведе до книжовната ни норма.
Въобще има ли надежда някога да заровим томахавките на езиковия спор и кой в глобалния свят се вълнува от него?
Ето друго мнение в социалните мрежи: „Всичките беди на България от началото на миналия век са все заради тази пуста Македония. Болно не болно, има несправедливости, които не могат да бъдат поправени. И трябва да сме по-мъдри. Малко ли проблеми си имаме, та с македонските дивотии да се занимаваме.“
„Македонски език, не е трънски, родопски ... Нали признахме държавата Македония, тогава какво става с езика, с „македонската“, с Македонска Православна Църква … ще продължаваме да постъпваме избирателно?“ – пита друг.
Има ли подобен конфликт между германския и австрийския начин на изразяване, между португалския и бразилския, румънския и молдовския?
Събеседници: историкът Спас Ташев, бивш директор на българския културен център в Скопие, поетът и преводач Румен Стоянов, последователен радетел за чистота на все по-замърсения ни роден език, доц. д-р Ана Кочева, от Института за български език при БАН, Секция за българска диалектология и лингвистична география – научен сътрудник І ст. Тя е категорична: „Трябва да размислим дали нормализирането на един текст е въпрос само на пари, или и на лично и национално себеуважение и достойнство. Практиката изобилства от различни възможности – от нормализация, до превод от региолект на книжовен език или др.“ В предаването се включват и историкът проф. Пламен Павлов, академик в независимия граждански научен институт Българска академия на науките и изкуствата, проф. Григор Велев, академик в БАНИ и Султана Марковска..
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Акад. Владимир Овчаров представи новата си книга "Стареене и дълголетие". Творбата е продължение на дългия творчески път на учения в търсене и откриване на загадките на човешкия организъм, които влияят върху общия и индивидуалния ход на живота на личността. Структурирана в академичен стил, книгата започва с анализ на нарастването на броя на..
Освен с високотехнологичното си производство "Сентилион" се гордее с ежедневната си кауза – да помага на стотици българи да бъдат част от красивия свят на звуците. Компанията е официален представител за България на световния лидер във високотехнологичните имплантируеми решения при слухова загуба MED-EL Австрия. Благодарение на сътрудничеството между..
"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април. В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет...
Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с..
Осемнадесет страни, между които САЩ и България, излязоха със съвместно изявление, в което се призовава да бъдат освободени всички заложници, държани от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg