Премълчаната история на Български Македоно-Одрински революционни комитети

Акад. Григор Велев предлага денят 23 октомври, поставил началото на най-масовата българска революционна организация в поробена Македония и Одринска Тракия, да бъде официално обявен за Ден на българското национално единство.
Повод за предаването „Премълчаната история с Румен Леонидов“ е появата на втория том от четиритомното издание „История на българите от Македония“. В него акад. Григор Велев прави съдържателен обзор на въпроса за името на „родилата се” на 23 октомври 1893 г. революционна организация на българите в Македония. Шестимата създатели на комитета, които днешната македонистка квази-историческа „наука” се опитва да обсеби, са българи като национално самосъзнание – нещо повече, самата сбирка e в българската Солунска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий”!
Авторът показва категорично, че името, с което организацията е останала в историята – ВМОРО, се явява едва през 1905 година. Факт е, че първото й уставно име е „Български Македоно-Одрински революционни комитети” (БМОРК), а за няколко години се използва названието „Българска Македоно-Одринска революционна организация”! Революционната структура е създадена въз основа на дотогавашния собствен, българския революционен опит, а неин лозунг са думите на Раковски: „Свобода или смърт!“
Тези очевидни факти в Скопие се премълчават или изопачават, което е в духа на прокарваната от тамошния политически режим антибългарска политика…
Това поведение, продължаващо и след обявяването на независимостта на Република Македония през 1991 г., не може да бъде окачествено по друг начин, освен като измяна на идеите на създателите на организацията, като ругателство над десетките хиляди свидни жертви, в крайна сметка – като арогантно, подло и грозно родоотстъпничество... Погледнато от този ъгъл, трудът на акад. Велев прави съвременната македонистка пропаганда още по-безпомощна, лишена от реални аргументи.
Фактите, систематизирани от автора на настоящия том, за пореден път изобличават лъжите на македонизма, демаскират ненаучната и антидемократична същност на „държавно-творческата” идеология, която продължава да бъде кредо на политическия „елит” в Скопие, на обслужващите го казионни „историчари”, журналисти, политолози, писатели, и т.н.

Снимка

В енциклопедичен и концептуален маниер Григор Велев представя развитието на организацията, създаването на четническия институт, биографиите на нейните създатели и най-видни водачи: Дамян/Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Георги/Гоце Делчев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Иван Гарванов, Христо Матов, Яне Сандански, Димо Хаджидимов, и други. Максимално обективно и без спестяване на истината авторът излага появилите се през годините противоречия, разцепления и братоубийствени вражди.
Изключително важен и полезен е публикуваният в книгата „Списък на войводите, четниците и дейците…“, включващ биографични данни за цяла плеяда герои, които биха били обект на преклонение и гордост за всяка уважаваща себе си нация! По този начин са изведени на преден план в нашия национален пантеон полузабравени личности от ранга на Апостол войвода, Иван Бабата, Мише Развигоров, Георги Сугарев, Васил Чекаларов, Лука Иванов, Леонид Янков, Кръстю Асенов и десетки други…
Един от разделите в том II на „История на българите от Македония“, който несъмнено ще привлече вниманието на читателя, е озаглавен „Отношенията между ВМОРО и българската държава“ – тема, на която се спират мнозина сериозни изследователи, и която, от друга страна, е обект на спекулации и откровени лъжи от страна на „историчарите” в Скопие. Григор Велев аргументирано показва, че революционната организация е свързана тясно с българската държава, с нейната армия, образователни институции, с българското общество като цяло, и то през цялото й съществуване.
До официалното закриване на организацията през 1934 г., тогава с абревиатурата ВМРО, независимо от едни или други проблеми от вътрешен и международен характер, правителствата на Княжество, след 1908 г. Царство България оказват подкрепа на БМОРО – ТМОРО – ВМОРО – ВМРО. Когато се изследва тази подкрепа, с пълно основание се подчертава важната роля на държавния глава княз/цар Фердинанд, който често е обект на спекулации. Акад. Велев не скрива ни най-малко и грешките на някои български правителства, както и откровено негативната роля на Александър Стамболийски и Кимон Георгиев.
В своето изследване акад. Григор Велев отделя съществено място на създадения през 1895 година Върховен Македонски комитет (ВМК), останал в историята с по-късното си име Върховен Македоно-Одрински комитет (ВМОК). И наистина, тази организация, представяна в миналото най-често в негативна светлина, трябва да получи обективна и справедлива оценка. Авторът показва, че въпреки случаите на конфронтация и различия, т. нар. „върховисти” не бива да бъдат третирани като своето рода антипод на Вътрешната организация.
На базата на най-новите проучвания за ВМОК и неговите водачи, сред които се откроява ген. Иван Цончев, акад. Велев показва значителната роля на тази водеща патриотична организация, на нейните дейци, чети и други формации. Фигури от ранга на Борис Сарафов, на четническите командири и на интелектуалци като Стоят Михайловски, Алеко Константинов, проф. Любомир Милетич – цялата история на организацията ни убеждава в огромното значение на ВМОК за отстояването на българската национална кауза в Македония, Родопите, Беломорска и Одринска Тракия.
Приликите и отликите между ВМОК и ВМОРО, между двете организации са разгледани с нужната конкретика и аналитичност, що се отнася до техните програми, отношения към автономизма и идеите за т. нар. Балканска федерация, и т.н.
В крайна сметка, авторът основателно заявява, че е „… крайно време да се отхвърлят обвиненията…” към ВМОК в т. нар. върховизъм, подчиненост на българския царски дворец и т.н., изразени най-силно в пропагандата на българските комунисти. Не можем да не съгласим с акад. Велев, че твърденията на скопските „историчари” за ВМОК са тенденциозни и трябва последователно да бъдат разобличавани. В крайна сметка, историческата оценка за Върховния комитет може да бъде само една – става дума за национално-отговорна, патриотична организация. Членовете на ВМОРО и бившия ВМОК участват рамо до рамо във войните за национално обединение в състава на Македоно-Одринското опълчение, а по-късно в 11-а Македонска дивизия на българската армия.

Четейки втория том от четирилогията на акад. Григор Велев, можем да предложим една актуална идея – денят 23 октомври, поставил началото на най-масовата българска революционна организация в поробена Македония и Одринска Тракия, да бъде официално обявен за Ден на българското национално единство.
Дори и в чисто символичен план това е най-малкото, с което можем да отдадем своята синовна почит и благодарност към поколенията борци за това единство. Убеден съм, че по този начин не се фаворизира Македония, нито нейната емблематична Вътрешна революционна организация, за сметка на Добруджа, Западните покрайнини, Поморавието, Беломорието… Нека припомним, че примерът на ВМОРО / ВМРО след Първата световна война и Ньойския диктат е основа за създаването на ВДРО (Вътрешната Добруджанска революционна организация) и Западнопокраинската „Въртоп”…
Във всеки случай денят 23 октомври не може да бъде „приватизиран” и монополизиран от никого, най-малкото от днешния режим в Република Македония. Дори и автономистка идея, на която Григор Велев отделя сериозно място, следва модела на Източна Румелия – автономия, която трябва да доведе до национално обединение. С други думи, не е излишно да се обясни на властите в Скопие, че чествайки 23 октомври, отдават почит на… българската национална идея! Опитите за нейното „македонизиране” са абсурдни и жалки, но не заслужават разбиране с оглед на „съвременните реалности”, както твърдят някои политици, и още по-малко прошка.