Подкожен чип за отслабване ще ни предупреждава кога да ядем, за да не дебелеем. В скоро време „дигитален ангел”, може да замени всички документи за самоличност, банкоматни, здравни и кредитни карти. В Бразилия и Мексико вече имплантират така наречените „веричипове” на деца заради тяхната безопасност, подобно на домашните любимци. Шведска компания вгради импланти под кожата на своите служители за по-добро регулиране на работния процес. Сутеньор имплантира чип под кожата на проститутка. В Италия се дискутира поставянето на микрочипове най-напред на всички новородени и държавни служители, а след това и на останалата част от населението. В най-скоро време.
Подобни информации все по-често бомбардират общественото пространство. Ексцентричните транформации от рода на тази на Ерик Спраг, превърнал се от човек в зелен гущер с раздвоен език с помощта на пластичната хирургия, пиърсинга и татуировките, като че ли останаха на заден план. Експериментите на професора по кибернетика Кевин Уорик, свързал нервната си система с компютър, появата на първия мъж с имплантирано трето ухо на ръката и първата дама с магнит-имплант на върха на единия си пръст бяха последвани от авантюрите на авангардни биохакери, които без да очакват милост от природата или обществена благословия, се опитват да постигнат свръхестествени способности. В дневния ред на човешката еволюция от биологично към технологично вече се включи и идеята за масова чипизация, която според някои заплашва да постигне лелеяния от някои тотален контрол. Така ли е наистина?
До каква степен „де юре и де факто” притежаваме собственото си тяло и свободата да го усъвършенстваме в рамките на своя субективен избор? Съществува ли неразрешим конфликт между биологично и технологично според човешката етика и правораздаването?
Отговорите търсим с юриста и преподавател по биоправо Стоян Ставру.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
Вторият концерт с български творби на Симфоничния оркестър на БНР ще отбележи 60-годишнината на композиторката Албена Врачанска. Премиерното изпълнение..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg