Радиоенциклопедия „Пещерите на България”: Пещери „Божият мост” и „Леденика”

Пещера „Леденика”.
Снимка: БТА

Близо една шеста част от пещерите на България се намира в един от Врачанските карстови райони. По геоложки данни водите от района на пещерите „Барките”, „Леденика” и „Мижишница” се събират в извора на село Бистрец - огромен водосбор, свързан в сложна система. Тук има много карстови извори, подземни реки и водни пещери. Скалното образувание „Божият мост” е остатък от древна карстова пещера, която е проходна - пример за разпадаща се вече пещера. В миналото хората възприемали скалния мост като божие творение, оттогава останало и името „Божият мост”. Във вътрешността на скалния мост са оформени различни пещерни образувания - колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и други видове. „Божият мост” разделя землищата на селата Чирен и Лиляче, а местността е изключително живописна и е едно от любимите мяста за отдих в района.
Прочутата пещера „Леденика” е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Тя е най-интересна за посещения през зимата и пролетта, защото тогава близо до входа могат да се наблюдават ледените сталагмити, сталактити и сталактони. Многобройните вторични образувания разпалват въображението на туристите и пред погледите им се разкриват различни фигури. От геоложка гледна точка, обаче, тук има ценна информация за началния период на образуването на пещерите и за древна вулканична дейност в Стрешерския дял на Врачанската планина. Един от най-добрите познавачи на пещерите в този дял, както и един от пещерните спасители тук е Пламен Петков от клуба по туризъм, алпинизъм и пещерно дело „Стрешеро”.


print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Борис Христов в ролята на Борис Годунов

Звукови хроники „Големите майстори на малката вокална форма”: Борис Христов и песните на Мусоргски

В годините 1955-58 царят на басите, Борис Христов, реализира една от големите идеи на своя живот - завършва записа на 63 песни от Модест Мусоргски, които излизат в албум от 4 грамофонни плочи. Към тях има и книжно тяло, в което са поместени анотации за всяка творба. Борис Христов е обзет от гения на Мусоргски. Ненадминатият му Борис Годунов го подтиква..

публикувано на 20.02.17 в 09:00
Грижи за дивеча през зимата

Ловът през зимата – много и само труд

Не един и двама критикари упрекват ловците в какви ли не смъртни грехове. Малцина от тези уж любители на природата обаче нито дърво са посадили, нито река са зарибили, нито животно в гората са спасили. Затова най-напред тях каним да ни слушат този петък. Ще говорим за целогодишното подхранване на дивеча и най-важната част от него – през люта зима като..

публикувано на 17.02.17 в 16:40
Арканджело Корели

Арканджело Корели

Днес ще отбележим годишнина от рождението на италианския бароков цигулар и композитор Арканджело Корели. Роден е във Фузиняно, Равена, на 17 февруари 1653 и умира на 8 януари 1713 в Рим. Корели има основен принос в създаването на италианската цигулкова школа. В рамките на целия си живот, продължил 60 години, той е написал много сонати за цигулка и 12..

публикувано на 17.02.17 в 09:00
Иво Величков в студиото на

Хипнозата – мистификация и реалност

Използвана от дълбока древност от шамани, жреци, оракули, демонстрирана по-късно като цирков номер, сценична атракция или филмово зрелище, със своя потенциал за „пътешествие“ в пространство-времето и дълбините на подсъзнанието, хипнозата за дълго остава феномен, който може да бъде видян, но трудно обяснен. Опитите за това обяснение минават през..

публикувано на 16.02.17 в 17:10

Радиоенциклопедия „Небесна космогония”: Луна, звезди, съзвездия

Какво е мястото на Луната, звездите и съзвездията в народната космогония? Как в древността хората си обяснявали фазите на лунните затъмнения, връзката с приливите и отливите? Какво означава изразът „на хандак“? Защо най- често Луната приема образа на жена? Кои са позволените и кои са забранените неща в потайна доба? Етнографи, етнолози, фолклористи,..

публикувано на 16.02.17 в 09:35