Радиоенциклопедия „Пещерите на България”: Пещери „Божият мост” и „Леденика”

Пещера „Леденика”.
Снимка: БТА

Близо една шеста част от пещерите на България се намира в един от Врачанските карстови райони. По геоложки данни водите от района на пещерите „Барките”, „Леденика” и „Мижишница” се събират в извора на село Бистрец - огромен водосбор, свързан в сложна система. Тук има много карстови извори, подземни реки и водни пещери. Скалното образувание „Божият мост” е остатък от древна карстова пещера, която е проходна - пример за разпадаща се вече пещера. В миналото хората възприемали скалния мост като божие творение, оттогава останало и името „Божият мост”. Във вътрешността на скалния мост са оформени различни пещерни образувания - колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и други видове. „Божият мост” разделя землищата на селата Чирен и Лиляче, а местността е изключително живописна и е едно от любимите мяста за отдих в района.
Прочутата пещера „Леденика” е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Тя е най-интересна за посещения през зимата и пролетта, защото тогава близо до входа могат да се наблюдават ледените сталагмити, сталактити и сталактони. Многобройните вторични образувания разпалват въображението на туристите и пред погледите им се разкриват различни фигури. От геоложка гледна точка, обаче, тук има ценна информация за началния период на образуването на пещерите и за древна вулканична дейност в Стрешерския дял на Врачанската планина. Един от най-добрите познавачи на пещерите в този дял, както и един от пещерните спасители тук е Пламен Петков от клуба по туризъм, алпинизъм и пещерно дело „Стрешеро”.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Урагани – вече и в Европа

Какви характеристики определят ураганните бури и смерчовете, които не са тропически циклони? Защо те все по-често се случват на Стария континент и свързано ли е това с т. нар. „природни тропически депресии“? А дали промените в интензитета, посоката и времетраенето на периодичните водни течения, известни като Ел Ниньо и Ла Ниня не са в основата на тези..

публикувано на 22.02.18 в 17:05

Звукови хроники „Акордеон и бандонеон“: Мартин Любенов

Акордеонът като виртуозен инструмент все повече се налага в джаза, а не само в народната музика. Едно от многобройните доказателства за това е и таланта на Мартин Любенов – музикантът от ромски произход. Той, в компанията на китариста Ангел Демирев и контрабасиста Михаил Иванов, са вече добре познати като трио Jazzta Prasta, създадено от акордеониста...

публикувано на 22.02.18 в 14:35

Радиоенциклопедия „Еликсир на живота”: Божествена наслада от грозде

В ясна, звездна нощ през най-студеното време древните винари запретвали ръкави и пристъпвали към едно от свещенодействията на занаята си – претакането или избистрянето на виното след тихата ферментация. Първи път – около месец след нея и втори път – през Малък Сечко, февруари. Тогава, при претакането, буйната рожба на гроздето започва да „гълта”..

публикувано на 22.02.18 в 14:30

Познатият непознат Георги Марков

Името на писателя Георги Марков, отровен с чадър от българските комунистически тайни служби на 7 септември 1978 г. и починал 4 дни по-късно, се превърна в символ на българското дисидентство през последните години на 21 век. Което е донякъде странно, защото в годините преди бягството си Георги Марков е сред любимците на режима, галеник на Първия държавен и..

публикувано на 21.02.18 в 17:10

Престрелка около детските градини

Водещ криминалист е натоварен да разследва нарушенията при приема в софийските детски градини, телевизиите въртят кадри, показващи насилие върху деца в детски заведения, родители излизат на улични протести, синдикални дейци издигат глас срещу „демонизирането“ на българския учител… Всичко това се случва в мирно време в една европейска държава с работещи..

публикувано на 21.02.18 в 15:55