Радиоенциклопедия „Пещерите на България”: Пещери „Божият мост” и „Леденика”

Пещера „Леденика”.
Снимка: БТА

Близо една шеста част от пещерите на България се намира в един от Врачанските карстови райони. По геоложки данни водите от района на пещерите „Барките”, „Леденика” и „Мижишница” се събират в извора на село Бистрец - огромен водосбор, свързан в сложна система. Тук има много карстови извори, подземни реки и водни пещери. Скалното образувание „Божият мост” е остатък от древна карстова пещера, която е проходна - пример за разпадаща се вече пещера. В миналото хората възприемали скалния мост като божие творение, оттогава останало и името „Божият мост”. Във вътрешността на скалния мост са оформени различни пещерни образувания - колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и други видове. „Божият мост” разделя землищата на селата Чирен и Лиляче, а местността е изключително живописна и е едно от любимите мяста за отдих в района.
Прочутата пещера „Леденика” е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Тя е най-интересна за посещения през зимата и пролетта, защото тогава близо до входа могат да се наблюдават ледените сталагмити, сталактити и сталактони. Многобройните вторични образувания разпалват въображението на туристите и пред погледите им се разкриват различни фигури. От геоложка гледна точка, обаче, тук има ценна информация за началния период на образуването на пещерите и за древна вулканична дейност в Стрешерския дял на Врачанската планина. Един от най-добрите познавачи на пещерите в този дял, както и един от пещерните спасители тук е Пламен Петков от клуба по туризъм, алпинизъм и пещерно дело „Стрешеро”.


print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Григор Гогов, изпълнителeн директор на Националната агенция по горите

Хубава си, моя горо!

Тя че е хубава – спор няма, но напоследък май по-често ни иде да запеем „Заплакала е гората”. Дали българската гора скоро ще бъде спомен, в който децата няма да вярват; дали е има надежда да бъде спряна престъпната сеч; може ли да залесим повече гора, отколкото гине – за тези неща ще поговорим с изпълнителния директор на Националната агенция по горите..

публикувано на 26.05.17 в 16:40

Жажда за по-чиста вода

• Манган, флуор, хлор, нитрати, тежки метали, радиоактивност... Кои са техните допустими и контролни нива, които според стандартите може да съдържа добрата питейна вода според екохимията? Променя ли се съставът на подземните води във времето, кои са основните органични и неорганични причинители за нейното замърсяване, какви технологии се използват за..

публикувано на 25.05.17 в 17:15
Чашата на жупана Сивин

Eзическа България – Власт и общество

Две важни за историята изложби са експонирани по едно и също време в Националния археологически институт с музей - София. Едната представя „Златното съкровище от Надсентмиклош“, което за първи път напуска Музея за история на изкуството – Виена. Другата изложба е озаглавена „Езическа България: Власт и общество“. Кои са обединяващите звена? Посетителите..

публикувано на 25.05.17 в 12:18

Българското слово през втората половина на ХХ век – въздигано и/или мачкано

24 май е Денят на славянската и българската писменост и култура – ден, който в паметта на нацията стои светъл и вековечен. Негови най-активни сподвижници и радетели са българските поети и писатели – призвани да съхраняват, обогатяват и въздигат словото и „наш’та реч омайна сладка”. През втората половина на ХХ век обаче тяхното слово е едновременно..

публикувано на 25.05.17 в 11:40

Звукови хроники: Бебел Жилберто

Бразилката Бебел Жилберто продължава традицията на боса нова, стил, до голяма степен създаден от нейния баща Жоан Жилберто. Разбира се, тя като един млад човек, много успешно го обновява и пресъздава по свой начин, използвайки освен акустични, и електронни инструменти. Това е и причината Бебел Жилберто да се радва на не по-малка слава от своя баща...

публикувано на 25.05.17 в 11:00