Радиоенциклопедия „Пещерите на България”: Пещери „Божият мост” и „Леденика”

Пещера „Леденика”.
Снимка: БТА

Близо една шеста част от пещерите на България се намира в един от Врачанските карстови райони. По геоложки данни водите от района на пещерите „Барките”, „Леденика” и „Мижишница” се събират в извора на село Бистрец - огромен водосбор, свързан в сложна система. Тук има много карстови извори, подземни реки и водни пещери. Скалното образувание „Божият мост” е остатък от древна карстова пещера, която е проходна - пример за разпадаща се вече пещера. В миналото хората възприемали скалния мост като божие творение, оттогава останало и името „Божият мост”. Във вътрешността на скалния мост са оформени различни пещерни образувания - колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и други видове. „Божият мост” разделя землищата на селата Чирен и Лиляче, а местността е изключително живописна и е едно от любимите мяста за отдих в района.
Прочутата пещера „Леденика” е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Тя е най-интересна за посещения през зимата и пролетта, защото тогава близо до входа могат да се наблюдават ледените сталагмити, сталактити и сталактони. Многобройните вторични образувания разпалват въображението на туристите и пред погледите им се разкриват различни фигури. От геоложка гледна точка, обаче, тук има ценна информация за началния период на образуването на пещерите и за древна вулканична дейност в Стрешерския дял на Врачанската планина. Един от най-добрите познавачи на пещерите в този дял, както и един от пещерните спасители тук е Пламен Петков от клуба по туризъм, алпинизъм и пещерно дело „Стрешеро”.


print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национален финал на ClimateLaunchpad.

Печеливши зелени идеи

Иновативна технология за биологично пречистване на отпадъчни води, която води до използване на излишната утайка за екологично чисто наторяване. Напълно биоразградим ламинат за хартия, подходящ за компостиране, който би могъл да промени печатната индустрия. Мидени рифове, които водят до оздравяване на увредени крайбрежни екосистеми, като устойчиво..

публикувано на 20.07.17 в 17:05
Астронавтът Нийл Армстронг на Луната (снимка на NASA от 20 юли 1969 г.).

Малката крачка, големият скок и лунните конспирации

1969 година. Космическия кораб „Аполо 11“ каца на нашия естествен спътник, а Нийл Армстронг оставя първите човешки стъпки върху лунната повърхност. Пет години след събитието излиза книгата на Бил Кейсинг „Ние никога не отидохме на Луната: американската измама за тридесет милиарда долара“, която предизвиква съмненията на скептиците, оспорващи реалността на..

публикувано на 20.07.17 в 16:45
Литературна среща с писателката Неда Антонова в регионалната библиотека „Партений Павлович“, Силистра, на която тя представи книгата си „Първият след Бога“. На снимката: Даниела Недялкова, Неда Антонова и Румен Леонидов (отляво надясно).

Премълчаното убийство на Васил Лъвский

Тази година отбелязваме 180 от рождението на българския Христос – Васил Иванов Кунчев. 144 зими от тях се питаме кой предаде Апостола на националната ни свобода, къде е гроба му, ще открием ли тленните му останки. Но като общество досега не се запитахме защо Дякона беше убит, кой го уби и защо, след като от всички повдигнати срещу него обвинения, нито..

публикувано на 19.07.17 в 17:10

Радиоенциклопедия „Апостолът и Свободата“: Заветите на Левски: дух и морал

За Къкринската Голгота на Апостола, за тефтерчето му с „Народе“ и последвалите го четири въпросителни, за отчетността в харченето на народни пари, за заветите останали в неговите писма и документи и дали ги следваме говорим с Васил Василев – председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“, проф. Иван Стоянов – председател на фондацията „Васил..

публикувано на 19.07.17 в 10:10

Как говорим за героите

Патетично, клиширано, дежурно, опростителски, истинно, с възхищение, с любов и смирение, вдъхновено и талантливо... изграждаме с думи образите на националните ни герои и ги предаваме на следващите поколения. Всъщност начинът, по който ги описваме и се обръщаме към тях, дава като че ли повече информация за самите нас, за времето, в което живеем, за..

публикувано на 18.07.17 в 17:00