“Италианката в Алжир” - комична опера в две действия от Джоакино Росини

Музика: Джоакино Росини
Либрето: Анджело Анели

Световна премиера: 22 май 1813, Театър „Сан Бенедето“ – Венеция

Първо изпълнение в България: 1 юли 1980, Софийската опера


Действащи лица:
Изабела, млада италианка – мецосопран   
Линдоро, италианец, влюбен в Изабела – тенор
Тадео, по-възрастен италианец, съпровождащ Изабела – баритон
Мустафа, алжирски бей – бас
Елвира, негова съпруга  – сопран   
Зулма, прислужница на Елвира – сопран/мецосопран
Али, капитан на алжирските корсари – баритон/бас

Място и време на действието – Алжир, XVIII век.


Първо действие
Зала в двореца на бей Мустафа в Алжир. Съпругата на бея – Елвира, се оплаква на доверената си прислужница Зулма, защото смята, че безвъзвратно е изгубила любовта на мъжа си. Идва беят, който наистина е настроен агресивно. Не само любимата жена, но и целият харем са му омръзнали, защото са твърде покорни. Елвира е много нещастна. Обзет от скука и досада, беят мечтае за ново предизвикателство и това според него трябва да бъде истинско италианско момиче. Останал насаме с Али – капитана на корсарите, Мустафа споделя, че е замислил да омъжи Елвира за Линдоро – млад италиански роб, който е на служба при него. А Али трябва да намери красива млада италианка за бея. Идва Линдоро, който възпява прекрасната Изабела – неговата единствена любов, останала в Италия. Мустафа веднага започва да му изтъква предимствата на Елвира и предстоящия брак с нея, докато бедният Линдоро се чуди как да му откаже.
Италиански кораб е изхвърлен на алжирския бряг от силна буря. Сред пътниците са Изабела, която е тръгнала да търси Линдоро и по-възрастният й спътник Тадео, тайно влюбен в красивата италианка. Двамата веднага са пленени от алжирските пирати начело с капитан Али. Изабела представя Тадео за свой чичо. Али е много доволен да разбере, че девойката е италианка – точно това, което иска беят! Изабела се дразни от ревността на Тадео към Линдоро, но след като обмислят трудното положение, в което са попаднали, двамата корабокрушенци решават да обединят силите си.
В това време в двореца Елвира и Линдоро нямат никакво желание да се женят, но Мустафа предлага на италианеца кораб, с който да се завърне в родината си - при условие, че вземе със себе си и Елвира. Линдоро се съгласява, но съвсем не е сигурен, че в Италия ще се ожени за алжирската съпруга на бея. Влиза Али с прекрасната новина за пристигането на млада италианска красавица. Мустафа е въодушевен.
Заобиколен от евнусите от харема, Мустафа посреща Изабела в голямата зала на двореца. Той е очарован от момичето, докато тя е по-скоро развеселена от външния му вид и тихо отбелязва: „Що за муцуна и фигура!“, но малко след това се появяват Линдоро, Елвира и Зулма, които искат да се сбогуват с Мустафа. Изабела и Линдоро са потресени от срещата при тези обстоятелства. Когато се съвзема, Изабела пита коя е Елвира и научава, че това е бившата жена на Мустафа, която ще бъде повторно омъжена за Линдоро! Възмущението й е огромно, в двореца настава смут и бъркотия.

Второ действие
В двореца Елвира и Зулма (които са останали в Алжир все пак) разговарят за качествата на Изабела и влиянието й върху мъжете. Мустафа е измислил цяла стратегия за съблазняването на красивата италианка: той ще назначи Линдоро за неин прислужник, който едновременно ще бъде негов шпионин и ще докладва за всяка стъпка на момичето. Тадео също ще бъде убеден да помага.
Останал насаме с Изабела, Линдоро обяснява, че никога не е имал намерение да се жени за Елвира. Двамата планират бягство, Линдоро е щастлив. Идва Мустафа заедно с Тадео, приветстван от алжирците като „Велик Каймакан“. Тадео не иска да ходатайства пред Изабела за бея, но се страхува да му откаже.
В покоите си Изабела се преоблича в алжирски стил. Зулма и Елвира предават послание от Мустафа – той ще я посети, за да пият заедно кафе. Изабела поръчва три чаши и казва на Елвира да чака в съседната стая. Когато Мустафа пристига, Изабела го посреща като скъп гост и започва да го ухажва. Беят се е уговорил с Тадео да излезе, когато той кихне. Тъй като Изабела го посреща много мило, Мустафа киха, но Тадео игнорира сигнала. Изабела поръчва кафето и за ужас и изумление на Мустафа, кани и Елвира да пие кафе с тях.
В друга част на двореца Али възпява италианските жени. Влизат италианците и Тадео разкрива пред изненадания Линдоро, че не е чичо, а любовник на Изабела. Самият Тадео обаче не знае кой всъщност е Линдоро! Малко след това Линдоро казва на Мустафа, че Изабела ще го обяви за свой обожаван „папатачи“. Младежът обяснява, че „папатачи“ е специален италиански обичай и голяма чест за притежаващия титлата. Всеки „папатачи“ се наслаждава на идилично съществуване, посветено предимно на ядене, пиене и сладък сън.
В покоите си Изабела обещава на всички италианци, превърнати в роби от Мустафа, че ще ги освободи, ако изиграят добре ролите си в церемонията „папатачи“. Играта започва, Мустафа е очарован от новата за него чест и се появява в специален пищен костюм. Изабела му обяснява задълженията на един „папатачи“: той трябва да положи клетва за ядене, пиене и пълно мълчание, а след това клетвата веднага се подлага на изпитание.
Близо до двореца е акостирал европейски кораб. Време е за бягство! Въпреки, че Тадео най-накрая е разбрал кой всъщност е Линдоро, възрастният италианец решава все пак да тръгне с двамата млади и да не пречи на щастието им. В това време Елвира, Зулма и Али намират бея, все още изцяло превъплътен в ролята на „папатачи“. Когато здравият му разум се завръща, Мустафа отчаян вика своите войници, но те всички са мъртво пияни след церемонията. Италианците се сбогуват с Алжир, а Мустафа е принуден да моли Елвира за прошка. Беят заявява пред всички, че Изабела е била само една прищявка и той никога повече няма да помисли за италиански девойки!