За проблемите в българската правна система, така наречената „трета власт” се говори отдавна и с никак не красиви думи. Нещо повече, дори Европейската комисия – по принцип доста премерена и политически коректна в изявленията си, понякога си позволява доста по-остри и напрегнати изказвания по повод българските юридически проблеми. Някои ще си кажат, че това е всъщност болест на растежа, обаче излиза не съвсем така: българското право е криво отколе, неговите пътища все лъкатушят, все потъват в буренаци и треволяци, все се губят из усойни гъсталаци и пещери дълбоки. Е, ако оставим метафоричния език просто ще кажем: проблемите на българското право не са от вчера. И това, че не са вчера го показва една книга, появила се на българския книжен пазар преди близо две години – „Български истории. Картографии на правото в България около 1900 г.” с автор Яни Киров. Книгата разглежда въпроса за смяната на правораздавателната система в България, за трудното, тегаво и тромаво превръщане на обичайното право и на османските закони в модерно европейско право. Казвам превръщане, сякаш то се е осъществило, за жалост обаче – не е!; и изредените по-горе драми със буксуващата съдебна реформа у нас са красноречиво доказателство. Така че – вглеждайки се в юридическите перипетии на внедряването на европейски практики в новоосвободената България, бихме могли не просто да разкажем и покажем интересна история, бихме могли да покажем и докажем защо най-скърцащата българска промяна е точно юридическата промяна. За тази цел сме поканили автора на книгата „Български истории” Яни Киров, който пристига за участието си специално от Берлин, както и докторът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Стоян Ставру, зачинател на Професионалния правен сайт „Предизвикай правото!”
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
Вторият концерт с български творби на Симфоничния оркестър на БНР ще отбележи 60-годишнината на композиторката Албена Врачанска. Премиерното изпълнение..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg