Сесил Луис Стефани Шаминад е родена в Париж на 8 август 1857 година. От малка проявява своите музикални таланти, от които се възхищава техният съсед и приятел Жорж Бизе, дори я нарича „мой малък Моцарт“. Майката е прекрасна пианистка и първата учителка на Сесил. По съвет на Бизе води дъщеря си в консерваторията, където веднага искат да я приемат, но бащата – управител на застрахователно дружество, се намесва със забраната си. Защото предназначението на буржоазната девойка било да бъде съпруга и майка и следователно никаква консерватория! Все пак й е разрешено да продължи да се занимава с музика вкъщи, за себе си. Така в дома й влизат известни педагози като Феликс льо Купе, който я учи на клавирни умения, Мари Габриел Савар на хармония, Мартин Пиер Марсик на цигулка и Бенджамин Годар на композиция. Освен това там често се организират музикални салони, в които гостували знаменитости. Разказват, че така самият Лист се разчувствал и казал, че момичето му напомня на свиренето на Шопен. Но Сесил печели популярност не само като пианистка, а и като композиторка – първоначално със салонната си музика, чисто с практическо приложение, но по-късно под перото й излизат и големи симфонични опуси, балет, комичната опера „Момичето от Севиля“, драматична симфония с хор „Амазонки“, огромно клавирно творчество и много романтични песни и романси по стихове на Ронсар, Юго, Мюсе, Готие, Ришпен, Сюли Прюдом, Жул Верн и др.
Скоро музицирането в собствения дом става тясно за Сесил Шаминад и тя използва отсъствието на баща си за своето първо публично изпълнение. Тогава е на 20 години; свири в знаменитата парижка зала Плейел като част от квартета на младия цигулар Жозеф Марсик. Дебютът й е забелязан от публиката и пресата, т.е. не остава тайна за бащата. Но на него му са налага да се смири пред таланта на дъщеря си. И ето, че вратите за сценичната й слава се отварят. Започват солови и авторски концерти не само в родината й, но и в Европа и Америка. По природа обаче Сесил е крехка и трудно понася пътувания, предпочита да съчинява музика, това й доставя повече радост.
четвъртък, 13 юли, от 17.30 часа
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg