Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукови хроники „Жените композиторки“: Изабела Леонарда

Снимка: novadomusnovara.it

Италианката Изабела Леонарда – музата от Новара, е една от най-продуктивните жени композитори и музикални педагози от епохата на барока. Творчеството ѝ е предимно на духовна тематика – 20 опуса с над 120 мотети, 18 духовни концерти, 17 меси, 12 сонати, 11 псалми, драматични диалози, инструментални църковни сонати, магнификат, солови песни по народни текстове. Съчиненията ѝ се издават в Милано и Болоня в периода 1665-1700 г. Неин музикален наставник е капелмайсторът на катедралната църква на Новара Гаспаро Казати – талантлив, но малко известен композитор. В един от своите сборници Казати включва два драматични диалога, които днес са известни като най-ранните творби на Изабела Леонарда. Много малко се знае за други нейни учители, но се смята, че се е изучавала музика вкъщи поради високия си социален статус.
Изабела Леонарда е родена на 6 септември 1620 г. в град Новара. Семейството ѝ е със стари и добри традиции, уважавано от поколения и много от неговите членове са активни в църковните дела и заемат граждански управленски и военни позиции. Баща ѝ – граф Жан Антонио Леонарди, е градският съдия. Когато е на 16 години Изабела постъпва в Ордена на Св. Урсула в родния си град и до края на живота си остава в манастира. Там заема ръководни длъжности, включително и капелмайстор, и достига до духовната титла абатиса през 1686 г. Преподава на монахините музика и това й позволява да изпълнява собствените си произведения.
Славата на Изабела Леонарда остава само в родния ѝ град, музиката ѝ практически е непозната в другите части на Италия. Не е известна като блестяща изпълнителка, вероятно заради избрания от нея скромен житейски път, но това ни най-малко не намалява заслужената ѝ почит като талантлива композиторка.

четвъртък, 20 март, от 17.30 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фестивал "Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" организират в с. Ловчанци

"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април.  В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..

публикувано на 26.04.24 в 11:15
Паметник на партиарх Евтимий

Патриарси и екзарси

Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..

публикувано на 25.04.24 в 12:20
Проф. Румен Кастелов

Застраховка "транспортен травматизъм"

В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..

публикувано на 25.04.24 в 08:23
Арменско цивилно население ескортирано от османски войници към затвора в Мезире, април 1915

109 години от арменския геноцид

Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..

публикувано на 24.04.24 в 07:55

Песах е!

Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..

публикувано на 23.04.24 в 12:16