Една мъжка история

Автор:

Аз започна ли нещо, не го ли завърша и не ми ли остане време да се полюбувам на свършеното – все едно нищо не съм направил през тоя ден.

Това са думи на един от документалните герои от „Камъчета за спомен“. През 1985 година авторът Георги Василски слиза под земята заедно с миньорите, за да ги запише и да създаде документалната пиеса. Малко позабравена философия лъха от този документ на времето си, малко носталгична дори. Става дума за съвест, мъжество и как се става личност. Човек се калява на трудното.

Навън можем да имаме всичко, но в подземието имаме нещо, което ни обединява. Рисковете и големите трудности обединяват хората.  Страхът там долу избледнява, когато свършиш задачите си така, че да няма от какво да се срамуваш. Ако не се мобилизираш, за да работиш както трябва – ненужен си на обществото.

Единият от героите дори е герой на социалистическия труд. Но странно, в тази документална пиеса това не предизвиква иронична усмивка. Защото е история за смели и неспокойни мъжки сърца. А те са необходими на всяко време.

Всичко, за което съм се родил, си го имам. Имам си родина, имам си колектив, имам си и семейство. Дори там, под земята, можеш да си весел, да работиш и да си пееш и подсвиркваш.

Малко отживяла история, на пръв поглед, носи патос, който не е адекватен на днешния ни цинизъм. История, която разказва как се раждат и създават героите. И че героите трябва да са скромни и благодарни. И че като почвали камъчетата да падат, започвала да говори бялата тишина. И че не става ден да мине, друг да дойде, а става - като се влюбиш в професията си. История за мъже, които ги веят бури, премръзват, често са безпомощни, но искат да стигнат върха и да се задържат на него. И за смисъла да живееш така, че да оставиш нещо, да не си отидеш напразно. Да видиш бялата тишина и метър след метър да достигаш целта си.

Има смисъл да чуем „Камъчета за спомен“ отново.


print Отпечатай
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илюстрация: Огняна Серафимова

Антихрист и забравените Сионски песни

Премиерата на Радиотеатъра тръгва от повестта Антихрист на Емилиян Станев, публикувана през 1970 г., използва творческите решения на театралния спектакъл Антихрист на Пловдивския театър и доразвива сценичния вариант в посока към аудио драматургия. В този процес в Антихрист се появиха нови актьорски гласове с нови постановъчни задачи,..

обновено на 27.05.17 в 13:35

„Най-горният етаж” на (без)съзнанието

В представата на българите психическите заболявания са повод не толкова за тревога, колкото за срам и потулване. Със своя документален разказ Александра Чаушова – поет, художник, илюстратор, се опитва да разбие тази представа, да покаже, че психичната болест не бива да бъде нещо скрито-покрито, както и че психично болните не са хора втора ръка, а имат..

публикувано на 26.05.17 в 11:15

Славяноезичен радиотеатър в седмицата на Светите братя Кирил и Методий

В „Запазена марка Радиотеатър” – среднощната рубрика от 2 до 3 часа на Програма „Христо Ботев” за радио-драматургия, от 22 до 26 май, в седмицата на Светите братя Кирил и Методий, ви предлагаме радиодраматургия на славяноезични автори. Слушателите ще разберат колко разнообразно е творчеството на славянските народи през ХХ век, колко много са се развили те..

публикувано на 21.05.17 в 09:05

Снимки от „Антихрист” на Емилиян Станев в пловдивския театър

Прекрасните фотографии на Николай Бекярски в галерията долу са направени по време на пловдивското представление на „ Антихрист ” . Васил Дуев и Елена Нацариду са изпълнителите на главните роли и в радиопродукцията.

публикувано на 20.05.17 в 10:20

Неподражаемото слово на Тургенев в радиодраматургичен вариант

Иван Сергеевич Тургенев, класикът на руската литература, известен у нас с романа си „В навечерието”, където главен герой е българинът Инсаров, нашумява всъщност с един от включените по-късно в книгата си „Записки на ловеца” разказ „Хор и Калинич”. От същия този сборник са и драматизираните за радиотеатъра два разказа на класика „Среща” и „Живи мощи”. По..

публикувано на 20.05.17 в 09:05