Една мъжка история

Автор:

Аз започна ли нещо, не го ли завърша и не ми ли остане време да се полюбувам на свършеното – все едно нищо не съм направил през тоя ден.

Това са думи на един от документалните герои от „Камъчета за спомен“. През 1985 година авторът Георги Василски слиза под земята заедно с миньорите, за да ги запише и да създаде документалната пиеса. Малко позабравена философия лъха от този документ на времето си, малко носталгична дори. Става дума за съвест, мъжество и как се става личност. Човек се калява на трудното.

Навън можем да имаме всичко, но в подземието имаме нещо, което ни обединява. Рисковете и големите трудности обединяват хората.  Страхът там долу избледнява, когато свършиш задачите си така, че да няма от какво да се срамуваш. Ако не се мобилизираш, за да работиш както трябва – ненужен си на обществото.

Единият от героите дори е герой на социалистическия труд. Но странно, в тази документална пиеса това не предизвиква иронична усмивка. Защото е история за смели и неспокойни мъжки сърца. А те са необходими на всяко време.

Всичко, за което съм се родил, си го имам. Имам си родина, имам си колектив, имам си и семейство. Дори там, под земята, можеш да си весел, да работиш и да си пееш и подсвиркваш.

Малко отживяла история, на пръв поглед, носи патос, който не е адекватен на днешния ни цинизъм. История, която разказва как се раждат и създават героите. И че героите трябва да са скромни и благодарни. И че като почвали камъчетата да падат, започвала да говори бялата тишина. И че не става ден да мине, друг да дойде, а става - като се влюбиш в професията си. История за мъже, които ги веят бури, премръзват, често са безпомощни, но искат да стигнат върха и да се задържат на него. И за смисъла да живееш така, че да оставиш нещо, да не си отидеш напразно. Да видиш бялата тишина и метър след метър да достигаш целта си.

Има смисъл да чуем „Камъчета за спомен“ отново.


ВИЖТЕ ОЩЕ
Фотоколаж: Теодор Иванов

377 дни преди премиерата

Събитията, обект на тези първи Звукови Снимки , се случват на 15 ноември 2016 г., в 10 часа, в сградата на Народния театър „Иван Вазов“. Част от тях – в коридора пред репетиционната зала, част – вътре, а последната част – пред вратата на репетиционната и по стълбището, водещо към служебния вход на театъра. В записите ще чуете гласовете на режисьора Гаро..

публикувано на 24.04.18 в 15:54
Фотоколаж: Теодор Иванов

Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра... 1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала... 2...осветлението спира, завесите се отдръпват... 3...начало... Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър. Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния..

публикувано на 23.04.18 в 16:50
Мимоза Базова в сцена от спектакъла на Театрална работлница „Сфумато” „Родилно петно” от Николай Коляда

Съвременният живот в рубриката „Запазена марка Радиотеатър“

Тази седмица сме приготвили за вас пет съвременни пиеси. В понеделник, 23 април – „Родилно петно“, моноспектакъл на Мимоза Базова, поставен от Иван Добчев с театър „Сфумато“ и специално презаписан за Радиотеатъра. Постановката е по нашумялата пиеса на Николай Коляда. На 24 април ще излъчим съвременната драма, разиграла се в недалечното минало –..

публикувано на 22.04.18 в 13:50

С чайките, сирените за мъгла и радиоводещите на Глостър

Радиотеатърът в тази и следващата неделя представя пиесата на американския драматург Израел Хоровиц, която от публикуването си през 1993 година насам се радва на успех по многобройни сцени навсякъде по света. Премиерата на радиоверсията ѝ в ефира на БНР беше на 26 ноември и 3 декември 2017, но след това първо излъчване направихме допълнителни промени и..

публикувано на 20.04.18 в 10:55

Българска и световна драматургия

Тази седмица Запазена марка „Радиотеатър” ви предлага българска и световна  драматургия. Избрахме по-кратки форми, обединихме ги в едночасови излъчвания. Понеделник, 16 април – Чуйте две български радиоминиатюри – „Еднорози” от Митко Новков и „Буба лази” от Алек Попов. Музиката за „Еднорози” написа Георги Арнаудов. Участват артистите: Леонид Йовчев,..

публикувано на 15.04.18 в 10:05