Една мъжка история

Автор:

Аз започна ли нещо, не го ли завърша и не ми ли остане време да се полюбувам на свършеното – все едно нищо не съм направил през тоя ден.

Това са думи на един от документалните герои от „Камъчета за спомен“. През 1985 година авторът Георги Василски слиза под земята заедно с миньорите, за да ги запише и да създаде документалната пиеса. Малко позабравена философия лъха от този документ на времето си, малко носталгична дори. Става дума за съвест, мъжество и как се става личност. Човек се калява на трудното.

Навън можем да имаме всичко, но в подземието имаме нещо, което ни обединява. Рисковете и големите трудности обединяват хората.  Страхът там долу избледнява, когато свършиш задачите си така, че да няма от какво да се срамуваш. Ако не се мобилизираш, за да работиш както трябва – ненужен си на обществото.

Единият от героите дори е герой на социалистическия труд. Но странно, в тази документална пиеса това не предизвиква иронична усмивка. Защото е история за смели и неспокойни мъжки сърца. А те са необходими на всяко време.

Всичко, за което съм се родил, си го имам. Имам си родина, имам си колектив, имам си и семейство. Дори там, под земята, можеш да си весел, да работиш и да си пееш и подсвиркваш.

Малко отживяла история, на пръв поглед, носи патос, който не е адекватен на днешния ни цинизъм. История, която разказва как се раждат и създават героите. И че героите трябва да са скромни и благодарни. И че като почвали камъчетата да падат, започвала да говори бялата тишина. И че не става ден да мине, друг да дойде, а става - като се влюбиш в професията си. История за мъже, които ги веят бури, премръзват, често са безпомощни, но искат да стигнат върха и да се задържат на него. И за смисъла да живееш така, че да оставиш нещо, да не си отидеш напразно. Да видиш бялата тишина и метър след метър да достигаш целта си.

Има смисъл да чуем „Камъчета за спомен“ отново.


ВИЖТЕ ОЩЕ

За огледалото и чука или 5 немски драматурзи на гости в Радиотеатъра

Изкуството не е огледало, изправено срещу реалността, а чук, с който да бъде оформена. Тези думи на Брехт дават добро начало на една седмична панорама от немски заглавия на автори, които в широк смисъл можем да наречем съвременни. Първият от тях, Волфганг Борхерт, е най-малко познатият в България от цялата предизвикателна петорка. Той живее само 26..

публикувано на 17.02.18 в 09:35

Изчезнали звуци от нашата истинска родина или Аугустус

През годините от 1904 до 1918 Херман Хесе пише 22 кратки истории, известни и като приказки, и Аугустус е една от тях. Публикувана е през 1913 година. Какво се случва с автора през това време? През 1911 предприема пътуване до Шри Ланка и Индонезия. Сам. На 34 години е. През 1912 се премества в Берн и след поредица лични нещастия напуска военната служба..

публикувано на 16.02.18 в 11:55

Образът на Гео Милев възкръсва в документалната пиеса „Кота 506”

В рубриката „Документално студио” на 17 и 24 февруари ще покажем съответно първа и втора част на премиерния спектакъл на Радиотеатъра „Кота 506”. Това е пиеса по документи, неин автор е Ясен Атанасов. Изградена е изцяло върху документални свидетелства по намиране тленните останки на Гео Милев, използвани са спомени на съпругата, сестрата,..

публикувано на 16.02.18 в 10:20

Пиеса за света като телефонна централа

…Никога не достигам дъното. Всеки ден пропадам все по-надолу... В два и половина часа през нощта ви предстои да чуете аудио за развитието на една мания. Съвременна мания на съвременния човек. Звучи като преувеличение на някакво клише, толкова статистически възможен и убедителен е синдромът на вманиачаване, в който постепенно се удавя главният..

публикувано на 15.02.18 в 11:50
Пейо Яворов

140-годишнината от рождението на Пейо Яворов и постановките на Илия Атанасов са акцент в "Запазена марка Радиотеатър" тази седмицата

Тази седмица в рубриката „Запазена марка Радиотеатър” ще отбележим две годишнини. В понеделник, 12 февруари , ще чуете радиокомпозицията по писма и стихове на Яворов „Две хубави очи”. Поводът е, че миналия месец се навършиха 140 години от рождението на гениалния български поет. Той е роден в Чирпан през 1878. Учи в гимназията в Пловдив, а след това..

публикувано на 11.02.18 в 16:05