Бели хакери за черни дни

Автор:
ЕПА/БГНЕС

„Компютърни пирати изнудват „Дисни“ за „Карибски пирати“ 5“; „Компютърният вирус WannaCry, който предизвика най-големите досега поражения в световен мащаб, възкръсна с нова версия и продължава да поразява хиляди компютри”; „Опасният вирус WannaCry, който може би е свързан със Северна Корея, удари компютри в София и Варна“; „Хакерите, пуснали WannaCry, разполагат с още един опасен вирус“ – това гласят една малка част от заглавията, които завладяха онлайн медиите у нас. Причината е зловреден софтуер, който заключва данните на харддиска на компютри с „Windows” и иска потребителят да изпрати финансов откуп за отключването им. До момента вирусът е заразил над 200 хил. машини в повече от 100 държави, включително компютри на големи компании и държавни учреждения. Макар подобни технологични атаки да са известни още с представянето на телеграфната връзка през 1903 година, според специалисти мащабът на тази кибератака е „безпрецедентен“. Но какво всъщност представлява вирусът и доколко е опасен той за обикновения потребител? Архивирането на данни ли е най-добрият начин да се предпазим от подобен тип кибератаки? На какво ниво е киберсигурността в България и имаме ли достатъчно специалисти в тази област? Защо се превърна в актуална перифразираната българска поговорка „бели хакери за черни дни“ и какво се крие зад професията „бял хакер“?
Отговорите на тези въпроси потърсихме във „Време и половина“ заедно с Ваня Палейкова и Ясен Танев от сдружение „Сейфър – дигитално читалище за онлайн сигурност“.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Н. Пр. Закиа Ел Мидауи – извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в София

Европейски и други паралели – за културното наследство и музеите на Мароко

За Мароко знаем и много, и малко. Това е страната, която посреща всеки приятел с дъх на ментов чай , примесен с ароматите на Ориента… От Европа я делят 14 км – почти толкова, колкото е разстоянието от Боянската църква до центъра на София. Туристи от цял свят са привлечени от кроткото съжителство на богата древна култура с разнолик и модерен начин на..

публикувано на 23.10.17 в 16:05

Радостин Седефчев преизмисля непознати животи

Първата самостоятелна изложба на Радостин Седефчев – „Непредсказуемо минало“ беше открита наскоро в галерия „Васка Емануилова“ като част от платформата „Място за срещи“. Куратор е Владия Михайлова. Творбите на Радостин Седефчев изследват художествено намерени документи, тефтери и снимки. Авторът прерисува, дорисува, оцветява, композира, рамкира..

публикувано на 23.10.17 в 13:55
Сцена от спектакъла.

Снежната кралица в Сатиричен театър „Алеко Константинов”

„Снежната кралица” от Евгений Шварц по приказката на Х.К. Андерсен е новото детско представление в афиша на Сатиричен театър „Алеко Константинов” . Малките зрители и техните родители ще могат да се насладят на модерната адаптация на класическата история за любовта и приятелството. Режисьор на представлението е Анастасия Събева, а в ролите на Кай и..

публикувано на 23.10.17 в 12:14

„Откъде започнахме ние” и Иван Хаджийски

Английските лордове се гордеят със своите родители, но не по-малко се гордеят и със себе си, и то главно с това, че умеят да си избират родители – богати и умни, които знаят как и с какво създават бъдеще на децата си. Но и баба знае да избира между Невил Чембърлейна и Болдуина. Я да избира между моя баща и твоя, между моя дядо и твоя? Нека тогава се..

публикувано на 23.10.17 в 11:30

За порастването или къде се намира планетата на дядовците

В следващите минути ще разлистим една детска книга. Нейният автор е Здрава Каменова, актриса и драматург, автор на сборник с драматургия и автор на две детски книги. Сега идва ред и на третата й книга за деца - „Планетата на дядовците”. Това е една хубава смешно-тъжна приказка за порастването, а още в началото питам Здрава Каменова къде се намира..

публикувано на 23.10.17 в 10:40