„Любов отдалече“ (L’Amour de Loin), опера в пет действия (съдържание)

Музика: Кая Саариахо
Либрето: Амин Маалуф

Действащи лица:
Жофре Рюдел – провансалски княз и трубадур
Клеманс – графиня на Триполи
Пилигрим

Действието се развива през ХІІ век във Франция и Ливан.

Операта е за трубадура Жофре Рюдел и неговата „любов отдалече“ Клеманс. Основава се върху действителния живот на френския княз от 12-и век, който пише прекрасни песни за несподелената любов. Операта показва силата на музиката да преминава границите и да свързва душите – песните на Жофре го свързват с Клеманс защото пилигримът й ги изпява. Клеманс е французойка, но живее отвъд морето в Ливан.

Първо действие се развива в Аквитания, в замъка на Жофре.
Има мъжки хор – приятелите на княза. Те изглежда олицетворяват фриволността, която той иска да промени в живота си. Той е уморен от светски удоволствия и се долавя нотка на тъга във вокалната му линия. Докато описва качествата на идеалната жена се чува китарен акомпанимент като че ли тези качества политат в песента. „Тя трябва да бъде красива без да се натрапва красотата й, пее князът. Благородна без да се натрапва благородството й, смирена, без да се натрапва смирението й.“
Хорът му се подиграва с думите, че такава жена не съществува. Но Пилигримът заявява, че е виждал такава жена, в далечно Триполи. Той започва да я описва, а въображението на Жофре довършва останалото. Той поетично рисува очите й, косата… Накрая Пилигримът се предава в опитите си да каже на Жофре какво точно е видял в нея и си отива. Тогава музиката на Jaufré от възторжена става отчаяна. Той крещи „Пилигриме, какво направи с мен?“

Второ действие се развива в Триполи.
И както около Жофре имаше мъжки хор, около Клеманс има женски. Той пее в прелюда към действието, използван почти като инструменти, допълващи атмосферата на източна обстановка. Пилигримът, вече в Триполи, се среща с Клеманс. Тя има великолепно соло докато разказва за детството си в Тулуза преди семейството й да се премести в Триполи. Както и в случая с Жофре, настоящата действителност не удовлетворява Клеманс. Когато Пилигримът й разказва за онзи трубадур във Франция, който пее за нея, тя първо се обижда. Но когато Пилигримът цитира някои от стиховете на Жофре, тя е заинтригувана. Но след като Пилигримът се измъква, тя внезапно излиза от мечтателното състояние. „Трубадуре, казва Клеманс, аз съм красива само в отражението на твоите думи.“

В Трето действие Пилигримът отново е в замъка на Жофре.
Пилигримът е притеснен тъй като обладанието на Жофре се засилва, настроението му се сменя от обвинително до възхваляващо. Жофре изглежда все по-решен да превърне своята „любов отдалече“ в реалност. Той иска да се запознае с нея. А във финалната сцена на действието – отново в Триполи, виждаме самата Клеманс как е все по-завладяна от мисълта за трубадура. Жените от Триполи се опитват да я върнат към реалността – тази любов отдалече не може да й предложи прегръдки, брак, деца… А една от жените дори отбелязва, че мъжете носят и страдание, на което Клеманс отговаря, че нейната любов не й носи страдание. „Неговите песни, казва тя, ме галят повече от целувка, не съм сигурна дали бих обичала мъжа колкото обичам поета“.

Четвърто действие се развива изцяло на кораба, който отнася Жофре към Триполи и в няколко поредни сцени го виждаме предал се на тревогата и болестите.
Първата сцена се нарича „Индигово море“. В мощната прелюдия се чува как вълните се разбиват, следвани от дълги тонове. Жофре признава на Пилигрима, че въпреки че винаги е живял край морето, никога не се е изкушавал да го прекоси. Пилигримът го увещава да легне да си почива.
Втората сцена се нарича „Сънят“. Блещукащ звуков пейзаж от оркестрови и атмосферични електронни елементи се съчетава с далечни хорови гласове за да се постигне призрачен ефект. Когато пълнозвучието достига до почти непоносима интензивност и спира Жофре се събужда от съня, в който е видял Клеманс толкова реална, че все едно е била там. Докато Жофре описва видението се на Пилигрима, то се материализира на сцената пред публиката като Клеманс, която пее песента, написана за нея от Жофре. Той става възбуден, тревожен, че няма да стигне до нея, че ще стигне до нея, че ще умре, че ще живее…
В трета сцена, наречена „Бурята“, неговите съмнения нарастват и той пее ламенто, подплатено от стенещи звуци на мъжкия хор. Жофре често се пита „Защо е тръгнал на това пътешествие? Защо се е изкушил като Адам да откъсне плода от дървото?“ Казва, че ако джин излезе от вълните и му предложи да му изпълни желание, той няма да знае какво да си пожелае.

В Петото, последно действие виждаме, че и Клеманс е извънредно неспокойна. Когато Пилигримът пристига и й казва, че има тъжна новина, Клеманс отговаря, че добрата новина може да я натъжи, а лошата – да я зарадва. Но когато разбира, че Жофре умира, Клеманс призовава Господа няколко пъти. Жофре е внесен на носилка и тъй като смъртта му наближава, той и Клеманс могат вече да заявят любовта си. Тя признава, че е пяла неговите песни всяка нощ сама в стаята си и е плакала. А Жофре й казва, че тя е поне хиляда пъти по-красива и сладка, отколкото си я е представял. Във внезапен изблик той се обръща към Бога. Ако може да го остави жив още малко! Но Пилигримът замислено казва, че ако Жофре не беше толкова близо до смъртта, жената, която обича нямаше да го прегръща така, както го прегръща сега. Жофре извиква „Това е всичко, за което копнея на земята“. Когато устните на двамата влюбени накрая се срещат, Жофре се свлича на земята. Клеманс моли Бог да го спаси. Как може един милостив Бог да не помогне на този мъж, който въплъщава най-чистата любов и не иска нищо повече от една усмивка? Но тогава Пилигримът дава знак на Клеманс, че Жофре е мъртъв и молитвата й се обръща в гневни нападки към несправедливия Бог. Хората са ужасени, защото богохулството й ще им донесе бедствия и й викат да млъкне. В дует Клеманс и Пилигримът обвиняват себе си за смъртта на Жофре. Клеманс в агонизиращо красиво ламенто казва, че не заслужава да бъде обичана. Тя решава да се отдаде на скръбта, вдовица на мъжа, който никога истински не я е познавал, тя влиза в манастир.

Във финалната сцена на операта тя се моли. Не е ясно дали на Бог или на Жофре. Сцената се нарича „Към теб, който си толкова далеч“: „Прости ми Боже, че останах толкова далеч. Сега ти си този, който е далеч… моята любов отдалеч“.