Памет за поета Петко Кицов

публикувано на 17.10.17 в 15:16

Снимка: sbp.bg

Памет за Петко Кицов в „Артефир“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Юбилейната стихосбирка за 80-годишнината на Петко Кицов – поет и журналист, трябваше да се появи тези дни. Съдбата обаче реши друго. Точно преди рождения си ден, на Петковден, поетът Петко Кицов се пресели в по-добрия свят.
Роден е на 21 октомври 1937 в с. Манастирище, Врачанско. Завършил българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил в Българското национално радио и в Министерството на културата. Ще го запомним и като дългогодишен главен редактор на някогашната радиостанция „Младост”.
Негови стихове са публикувани в почти всички вестници, списания и литературни алманаси. Превеждан е на чешки, руски, украински, молдовски, френски и сръбски. Дебютира през 1974 година с „Кръстопът на птиците”. Други негови поетични книги са: „Вис срещу вятъра“, „Сърце под корени”, „Далечни думи”, „Знак”, „Над светлината на душата” и стихосбирката за деца „Вятърче немирно”.
Литературните критици не поставят името на Петко Кицов в списъка на поетите от „първия ешелон”. Но поезията му е събрала философията на изпитанията на живота и моралната идея, скрити във вечния стремеж на човека към съвършенство – написа за него Александър Геров.
Томчето на издателство „Български писател”, посветено на Петко Кицов in memoriam, включва отзиви на литературната критика, както и най-значимото от творчеството му дотук, заедно с няколко нови негови стихотворения.
Поклон пред паметта му!

Зимно слънце

Ако в спомен въздъхне мълчалива любов
И потръпне от удар сърдечната вена -
Не е време за болка и за студ непременно-
а е знак, че душата има белег суров.

Сред кръга на съмнения, обич и страх
Ти стоиш и се блъскаш в една бариера.
Синьо утро и пламъче ще потрепери-
Туй е знак, че душата пази белег суров.

Над далечния спомен с разкривени черти,
с труден жест ти отново живота бълнуваш,
а гласът ти пресипнал от нейде нахлува -
туй е знак, че душата твойто име шепти.

На живота през зимното, бурно море
Притисни се до мен и без страх ще преминем.
Зимно слънце ще свети над Оназ гилотина.
Туй е знак, че без огън сърцето ще спре...
Петко Кицов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Памет за поета Петко Кицов

За скандалната пиеса на Иван Теофилов – 60 години по-късно

Серия от лекции за тялото в киното с водещ Николай Колев

Офорти на варненски ученици по рисунки на Владимир Димитров-Майстора

Весела Ножарова: Българският артпазар все още не е регулиран

Резервно око: един различен поглед към реалността

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Марта Радева: Всеки човек, вярвам, е дошъл с някаква задача на земята

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР