Културната дипломация - бъдещето на Европа (втора част)

Отвляво надясно: Н.Пр. Ставрос Августидис, Здравка Михайлова, Елза Хаджийска и Н.Пр. Стефано Балди
Снимка: Божидар Любенов
Общественото внимание през 2018 година - годината на европейското културно наследство - ще бъде по-активно ангажирано с изпълнението на проекти, насочени към опазване и социализиране на културните и историческите паметници. Заедно с многото проблеми, пред които е изправена днес Обединена Европа, от особено значение е и каква ще бъде съдбата в близките години на материалното и нематериалното наследство.
Стратегията за културно наследство на 21-и век в Европа беше официално представена през април 2017 г. в Лимасол, Кипър. Страната активно подкрепя стратегията и не е случайно, че същата година, кипърският град Пафос, заедно с град Орфус, Дания, беше избран за Европейска столица на културата.
Преди пет години ЮНЕСКО призна уникалността на средиземноморската диета и я добави в списъка си с нематериално културно наследство. Тя е част от богатата култура на Кипър и още седем държави, разбира се и Италия. А когато най-активният вулкан в Европа – Етна, е бил добавен към списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, на обекти, намиращи се в Италия, той е определен за един от най-символичните действащи вулкани и е източник на ценни научни знания...
Как това културно наследство се използва за популяризиране на европейските културни ценности и е важен инструмент за целите на културната дипломация: впечатляващо и мощно като Етна или елегантно и деликатно като традиционната прочута кипърска дантела от Лефкара, също част от списъка на ЮНЕСКО?
В това предаване продължаваме дискусията "Културната дипломация - бъдещето на Европа“. Наши гости са ръководителите на дипломатическите мисии у нас - Н. Пр. Стефано Балди, извънреден и пълномощен посланик на Република Италия и Н. Пр. Ставрос Августидис, извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър. Културната дипломация - бъдещето на Европа (първа част)