Записът е от 1957. Година след като маестрото за пръв път представя на варненска сцена шедьовъра на Верди и заедно с режисьора Николай
Николов, и разбира се солистите постигат завиден успех. Ето как композиторът Димитър Тъпков оценява премиерния спектакъл на „Бал с маски“ във Варненската опера през март 1956 година: „Главанаков е стигнал до този предел в овладяването на творбата, в който партитурата става „излишна“ и той със сигурна ръка води представлението наизуст.
Не става дума обаче за някакво механично запаметяване, а за вглъбено музикално-драматургично изграждане. При това с пиетет към изящните вердиеви детайли. Вкусът, усетът за баланс, за фино нюансиране са особено впечатляващи в музикалното моделиране на образите и най-вече на тъй трудните за изпълнение вокални ансамбли“, отбелязва Димитър Тъпков от страниците на сп. „Българска музика“. В записа от 1957 година участват тенорът Тодор Костов като Ричард и сопраното Лиляна Анастасова в ролята на Амелия. Партнират им баритонът Михаил Зидаров като Ренато, Улрика е Станка Николова (мецосопрано), Том – Йордан Чифудов (бас), Самуел – Ранко Дюлгеров (бас), Оскар – Лиляна Чорбаджийска (сопрано), Силвано – Стефан Циганчев (бас), хорът и оркестърът на Варненската опера водени от Емил Главанаков. В съботната вечер ще възкресим спомена за маестрото, който почти три десетилетия бе на диригентския пулт на Варненската филхармония. Ето как Константин Илиев е запомнил своя колега: „Спокоен, дълбок, удивително скромен. Търсеше дълбоките пластове в музикалния текст. Дойде във Варна от Академията и завърши там земния си път като главен диригент на Варненската филхармония.
Един от големите наши интерпретатори на класическите образци, особено на Брамс и Брукнер…“
Емил Главанаков буквално вгради сянката си в този оркестър. През 60-те и 70-те години някои от най-авторитетните родни музиканти говорят с искрен възторг и подчертан респект за стореното от Главанаков на пулта на Варненската филхармония.
През 1964 е сред предложените (сега думата е номинирани) за Димитровска награда, която впрочем така и не получава. Повод обаче Константин Илиев и Добрин Петков да напишат във в-к „Народна култура“: „Емил Главанаков служи на каузата на нашата симфонична култура с ентусиазъм и честност. На пулта е чужд на преднамерените пози, излишни движения, ненужни обяснения… Завидни са постиженията в прочита му на симфоничните партитури на Бетовен, Шостакович, Чайковски…, а също на българските автори!“
А ето как Емил Главанаков, вероятно в края на 60-те години описва пределно лаконично собствения си артистичен път: „Роден съм на 9 юли 1918 година в София. След завършване на Музикалната академия, където учих композиция при Веселин Стоянов и виола при Стефан Сугарев, постъпих като виолист в Царския военен СО, сетне преименуван в Софийска филхармония. От 1947-1950 следвах оркестрово дирижиране в консерваторията при проф. Едмондо де Века и по-късно при проф.Асен Димитров. На 1 април 1950 ме назначиха за диригент на Варненския СО, а шест години по-късно станах главен диригент. В репертоара си имам около 276 симфонични произведения. Дирижирал съм 311 концерта. Във Варненската опера съм поставял „Бал с маски“ и „Дама пика“…“ е написал Емил Главанаков в своята автобиография. Съвършено кратко, затова пък с респектиращи цифри! Всъщност тези, които са били близо до Емил Главанаков си спомнят с удивление за така необичайната в тази среди почти свенлива, един вид любезна затвореност, стане ли дума за самия него. Наистина големите постижения на маестрото са в сферата на симфоничната музика. Много по-рядко дирижира оперни заглавия, но и там както казва Константин Илиев „Главанаков никога не повтаря емоционалното напрежение. Намира точната дозировка във всяка част с вроден усет за вътрешния живот на драматургичното действие. За онези неозначени от автора музикални фрази и епизоди, които оживяват с пълна сила, щом завесата се вдигне…“ От 1952 Емил Главанаков дирижира спектакли във Варненската опера. Сред тях са споменатите „Бал с маски“ и „Дама пика“, а също „Кармен“, „Хофманови разкази“ на Офенбах, „Сорочински панаир“ от Мусоргски, „Юлска нощ“ с автор Парашкев Хаджиев…
Златният фонд на БНР пази запис от спектакъл на „Дама пика“.
Годината е 1962. Ще чуете последните четири картини от шедьовъра на Чайковски. Герман е Тодор Костов, графинята – Станка Николова, Лиза – Лиляна Анастасова.
И все пак, истинската страст и призвание на Емил Главанаков си остава симфоничната музика. Там са най-значимите му постижения. Те му отреждат достойно място сред водещите майстори на диригентската палка у нас. Безспорно достижение на варненските филхармоници и техният маестро е представянето пред софийска публика в началото на 1969 година на гениалното творение на Ектор Берлиоз наречено Фантастична симфония. Повод Арсени Лечев да възкликне: „През погледа на Емил Главанаков Фантастична симфония се превърна в едно от най-вълнуващите изживявания за мен и многобройните ценители изпълнили до край зала България. Безукорно изваяна драматургически, с акцент върху контрастите и фино нюансирана… Съкровена, дълбоко изстрадана изповед…“
Ще си припомним симфонията на Берлиоз през погледа на Емил Главанаков и Варненската филхармония – запис от концерт с дата 20 февруари 1969 година.
Съдържание на операта „Бал с маски“ от Верди
събота, 21 юли, от 20 часа
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg