Госпожа Айнщайн №1

Снимка: wikipedia
Преди броени дни се навършиха 70 години от смъртта на една жена, останала в сянката на създателя на Теорията на относителността – математичката Милева Марич, първата съпруга на човека, открил че светлината чрез своята скорост се превръща в ограничение и мярка на всичко. Светлината, обаче е нещо двойствено: тя се държи и като частица, и като вълна, а и ние, човеците, не живеем във вакуум. Може би затова в сенките все остава нещо спотаено – както се случва в някои от писмата между сръбкинята и нейният велик мъж, в които освен романтични закачки от рода на: „Ти си моето малко всичко!“, може да се прочете другото признание на гения: „Колко щастлив и горд ще бъда когато двамата с теб доведем работата над относителното движение до победен край!“
Била ли е Марич освен съпруга и научен партньор на Айнщайн, както твърдят редица изследователи, сред които известният физик Абрам Йофе, негов съвременник? Договорено ли е далеч преди раздялата им, ученият да предаде на своята жена сумата от Нобеловата премия, ако я получи – нещо, което наистина се случва, когато вече са разделени? Участва ли Милева в написването на трите прочути статии от 1905 година в „Annalen der phisic“, довели до присъждането на Нобеловата награда през 1921-а?
Какво знае светлината и какво остава скрито все още в сенките?
Разказва астрофизикът доц. д-р Люба Славчева.