Художникът Атанас Пацев – „Творби и размишления“

Борис Димовски и Радой Ралин 1977 (фрагмент) маслен пастел върху хартия 70 х 82 см частна собственост
Снимка: СГХГ

„Изкуството е микроскоп, чрез който човекът наблюдава, изучава себе си отвътре“ - тази фраза на големия наш художник Атанас Пацев може да бъде ключ да проникване в неговия характерен, експресивен стил на изкуството му. В Софийска градска художествена галерия до 25 януари можете да видите една много смислена и знаменателна негова самостоятелна изложба с куратор Красимир Илиев. Сложна, противоречива, нестандартна личност Атанас Пацев винаги е бил свободен в изкуството и в изявите си като артист и автор на свои мисли и оценки за времето, в което е живял и творил. Запазени са 94 негови тетрадки, в които с доста неразборчив почерк е записвал и споделял нещата, които са се случвали пред годините. Защото също често е казвал: „Защо ти е тази най-чиста свобода? За да мислиш без натиск отвън“.
В експозицията са включени предимно портрети и автопортрети, рисунки, а по стените са изведени текстове от тези негови прочути тетрадки. Портретувани са „непослушните интелектуалци“, както ги наричаха като Радой Ралин, Борис Димовски, Давид Овадия, Веселин Андреев, Борис Далчев, художникът Петър Младенов има няколко портрета, хора, бири лагери, пратени от тогавашната власт и изказвали спокойно своята позиция Атанас Пацев казва още: „…докато Илия Петров и Дечко Узунов са полезни за нашето изкуство с вноса на една европейска академическа виртуозност, то онези велики български творци, чиито картини напомнят слизането сред Ада са Златю Бояджиев, Стоян Венев, Кирил Петров“. Това е естетическият феномен на Атанас Пацев – да рисува човека като част от минало и бъдеще, от ада до рая, от раждането до смъртта…
Интересна е историята на един портрет на изкуствоведа и критик Красимир Илиев, когато той е студент в трети курс. Дълго време не се е постигало разбирателство за изписването на ръцете на портретувания при различните сеанси. Накрая Красимир Илиев вижда завършения си портрет – изписан с четка в ръка като Зограф. Отговорът е, че тази творба ще бъде представена на една изложба. И сега ние го виждаме в изложбата на Атанас Пацев в галерията. Предстои представянето на книгата на Калин Николов „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното“.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Изкуство без възраст“ за втора година събира младежи и възрастни хора

Културният афиш на столицата изобилства от събития, в това число и безплатни. Голяма част от информацията за тях обаче, се разпространява през интернет и социалните мрежи, което изключва достъпа до информация на голяма част от хората в пенсионна възраст. Те трудно разбират какво се случва в града или няма с кого да отидат на изложба или концерт...

публикувано на 19.04.19 в 16:25

Тигърът поиска, човекът обеща

Никола Маринов представи в София дебютната си стихосбирка „Тигърът поиска, човекът обеща“. Книгата представлява поетически и философски опит за изследване на бездната в нас и извън нас. Стиховете в нея говорят за свят, в който липсват граници, липсват и хора. Има обаче животни. Много животни. С кого разговаря човекът, когато уж разговаря с тях? За да..

публикувано на 19.04.19 в 14:10

Запечатаното време на Тарковски

„Уловеното време“, както е преведено на български заглавието на книгата на Андрей Тарковски, все още не е излязло в Русия, като книгата първо е издадена на немски през 1986 г.   У нас тя се радва на голям интерес и това е закономерно – филмите на големия не само руски, но и световен режисьор са изключителни: „Иваново детство“, „Андрей Рубльов“,..

публикувано на 19.04.19 в 10:43
© Светлана Мирчева

София поетически анимирана в София и Пловдив

Тазгодишното издание на интердисциплинарната резиденция с Владимир Мартиновски, Димитър Шопов, Еди Попи, Иван Димитров, Роб Дойл, Росен Захариев и Христос Иконому - от България, Гърция, Ирландия, Македония и Норвегия, се провежда в момента в София, а от 21 април - и в Пловдив. Амбицията е да се пресекат традиционните опозиции север – юг и..

публикувано на 18.04.19 в 17:03

Нова книга на Илко Димитров

Най-новата книга на поета Илко Димитров се нарича „Приближение“. Тя бе предшествана от неговото събрано със заглавие „Черно“. Помним и предишна негова книга със събрани стихотворения – „Бяло“. Къде е днес Илко Димитров в търсенията си като поет? Нюансира ли своето писане? Какво го вълнува в последната му засега стихосбирка? Отново се срещаме с важните..

публикувано на 18.04.19 в 16:43