Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво изчезва с един изчезващ език

| обновено на 06.08.19 в 17:31 БНР Новини
Индиански петроглифи в Уайоминг
Снимка: Pxhere

Около 7000 са езиците, които се говорят в момента в света. Разбира се, числото е относително, защото понякога става въпрос за диалект или местна разновидност. Твърди се, че половината от езиците на земята се говорят средно от един последен жив представител и следователно до няколко десетилетия, дори години, те ще си отидат. Какво изчезва с един изчезващ език. Загубата е голяма, защото заедно с езика се губи и една култура, един поглед към света, познание. Това е причината тази година да бъде обявена от ЮНЕСКО – организацията на Обединените нации за образование, наука и култура – за Международна година на местните езици. Как инициативата ще помогне за съхраняването и опознаването на хилядите застрашени говори ще разберем в края на годината, а в нашето предаване само отваряме темата, защото тя е необхватна. Събеседници са изключително интересни хора – пътешественици и изследователи на редки култури и езици – Димитър Венков от Българското общество по индианистика, Тихомир Рангелов – докторант в университета Уайкато – Нова Зеландия и Богдан Христов – запален почитател на езиците като структура и код.


• „Как да общуваме със злите сили“ – от фонда на предаването в чест на четвъртвековния му юбилей

• „Забравени думи“ – излезли от употреба интересни и ценни думи


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40