Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Йоланта”, лирична опера в едно действие от Пьотр Илич Чайковски (съдържание)

Либрето: Модест Чайковски (по пиесата „Дъщерята на крал Рене” от Хенрих Херц)

Първо изпълнение: 18 декември 1892, Санкт Петербург, Русия

Първо изпълнение в България: 1952 г., София

Действащи лица:
Рене, крал на Прованс - бас
Роберт, бургундски херцог - баритон
Граф Водемон, бургундски рицар - тенор
Бен-Хакия, мавритански лекар - баритон
Алмерик, оръженосец на крал Рене - тенор
Бертран, портиер на двореца на крал Рене - бас
Иоланта, сляпа дъщеря на крал Рене - сопран
Марта, жена на Бертран, кърмачка на Йоланта - алт
Бригита - приятелки на Йоланта - сопран
Лаура - мецосопран

Свита на краля, придворни, приятелки на Йоланта, прислужници, войници, оръженосци и други

Място и време на действието: Южна Франция през XV в.

Йоланта е незряща по рождение, но тя не знае това, както и факта, че е принцеса. Тя живее в красива оградена градина в двореца на крал Рене. Нейните прислужници я развеселяват с песни и цветя. Йоланта признава тъгата си, както и неясното съмнение, че й липсва нещо много важно, което е достъпно за останалите хора.
След като оповестява пристигането на крал Рене, Бертран предупреждава Алмерик да не говори с Йоланта за неща, които биха могли да й подскажат липсата на зрение, а също така и да не споменава, че кралят е неин баща. Йоланта е сгодена за херцог Роберт, който не знае, че тя е сляпа. Кралят пристига с Бен-Хакия, мавритански лекар, който твърди, че Йоланта може да бъде излекувана, но физическият лек ще подейства само ако тя е психически подготвена за него, т.е. тя трябва да разбере за слепотата си. Кралят отказва лечението от страх да не би щастието на Йоланта да бъде погубено, ако лекът не подейства.
Роберт пристига в двора със своя приятел Водемон. Роберт му признава, че иска да избегне женитбата с Йоланта, защото той е вече влюбен в друга. Водемон открива входа към тайната градина на Йоланта, игнорирайки предупреждението, че смърт заплашва всеки, който посмее да влезе. Тогава той вижда спящата Йоланта и веднага се влюбва в нея. Роберт бива учуден от поведението на Водемон и го моли да си тръгнат, но той е твърде запленен, за да го послуша. Йоланта се събужда и Водемон я моли да му даде червена роза в знак на тяхната любов, но тя му откъсва бяла. Така Водемон разбира, че е сляпа, а Йоланта се влюбва в него още повече, след като той й разказва за светлината и цветовете.
Рене намира Йоланта и Водемон, който признава любовта си към дъщеря му. Бен-Хакия се намесва и казва, че сега е удачен момент да се опита с лечението, след като Йоланта вече знае за слепотата си. Кралят заплашва Водемон със смърт, ако лечението се окаже неуспешно. След като Йоланта и Бен-Хакия си тръгват, Рене казва на Водемон, че въобще няма намерение да го убива, а просто е искал да внуши на дъщеря си, че тя трябва да направи всичко възможно, за да съдейства на Бен-Хакия. Роберт се връща и казва на крал Рене, че обича друга, но въпреки всичко ще удържи на думата си и сватбата с Йоланта ще се състои. Кралят разваля годежа и дава Йоланта на Водемон. Бен-Хакия и Йоланта се връщат - лечението е било успешно и сега Йоланта пее за магическия нов свят, който се разкрива пред нея.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът   беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона  ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..

публикувано на 26.04.24 в 08:15

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”.   В  концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи.  Повече от..

публикувано на 24.04.24 в 16:50
Антонина Бонева

Concertissimi с Антонина Бонева и нейните ученици

По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..

публикувано на 21.04.24 в 09:05