Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Георги Патриков партнира на 11-годишния Ивайло Василев

Талантливият млад пианист Ивайло Василев, чието име нашумя през месец декември 2018-а след бляскавата му победа на Международния конкурс „Щелкунчик“ (Лешникотрошачка), ще бъде солист на радиосимфониците този петък. Момчето, което вече е известно сред меломаните като „Малкият Моцарт“, е избрало да се представи на сцената на зала „България“ с един от по-ранните концерти на Моцарт - №12, KV 414 в ла мажор. В програмата са включени още: Увертюрата към операта „Необитаемият остров“ на Йозеф Хайдн и две творби на Йоханес Брамс: „Песен за съдбата“ – за хор и оркестър (с участието на Смесения хор на БНР, подготвен от Любомира Александрова) и Вариации на тема от Хайдн. Гост-диригент на концерта ще бъде Георги Патриков, преподавател в НМА „Панчо Владигеров“.

Ивайло Василев е само на 11 години, но вече свири изумително и показва завидна зрялост - не само на сцената, но и пред микрофона - по време на интервюта. Той е ученик в НМУ „Любомир Пипков“ – София, в класа на именитата клавирна педагожка Емилия Канева. Момчето има зад гърба си вече доста награди от конкурси, но това изобщо не го главозамайва, а по-скоро го мотивира за по-усърдна работа и стремеж към по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Голямата мечта на Ивайло е да свири Първия клавирен концерт на Чайковски на сцената на „Роял Албърт Хол“ - Лондон.

Операта на Йозеф Хайдн „Необитаемият остров“ се появява в епоха, която за повечето съвременни любители на операта е свързана предимно с величествените трагедии на Глук. Творбата въплъщава в себе си характерните черти на тържествуващия по онова време сантиментализъм: стремеж към камерност, умилителна сълзливост, поетизиране на тихото семейно щастие, липса на ярко изразен антагонизъм и не на последно място – любуване на „естествения“ човек, възпитан напълно в духа на Русо - сред природата. Култът към природата намира своя израз в грандиозната увертюра, едновременно страстна и величествена, откровено надхвърляща рамките на камерната опера, за която е била написана. Премиерата на творбата е през 1753 в имението на Естерхази. „Необитаемият остров“ има всичко на всичко 2 представления, след което (с изключение на увертюрата) потъва в пълно забвение чак до 1976 г., когато партитурата ѝ е издадена за първи път. В контекста на цялото оперно творчество на Хайдн това произведение играе ролята на своеобразен мост между ранните му комични опери и по-необичайната му опера „Орландо - Паладино“. „Необитаемият остров“ е пропита цялата от една лека ирония, която много напомня хумора на Моцарт.

Макар ранните произведения на Волфганг Амадеус Моцарт в областта на концертния жанр да са малко недооценени в сравнение с зрелите му шедьоври, Концертът му за пиано №12, ла мажор, KV 414, е един от най-популярните. Той практически е създаден преди Единайсетия – през есента на 1782 година. Това е вдъхновена възхвала на любовта, написана от великия майстор. Тя се появява в първата година от женитбата му с Констанца Вебер, когато  Моцарт е влюбен и щастлив. Мнозина смятат, че 12-ят концерт е нещо като предтеча на прочутия 21-и клавирен концерт на композитора, в някои отношения – дори равностоен. Много е възможно, пишейки 21-я си концерт, Моцарт да е черпил вдъхновение от своето по-ранно съчинение, защото паралелите се усещат съвсем отчетливо. Но ако в първата част на 12-я концерт все още ги няма грандиозния размах и мелодичното дихание, както при 21-я, то втората му част (забележителна с цитата на темата от Увертюрата „Магнитът на сърцата“ от Йохан Себастиан Бах) е една от най-възвишените и прекрасни части, писани някога от композитора. Тя по нищо не отстъпва на бавните части от по-късните концерти на Моцарт.

Произведението е в три части: Allegro, Andante, Allegretto. Във всички части на концерта се лее светлина.

„Песен на Съдбата“, написана по поемата на Фридрих Холдерлин, е една от няколкото творби за хор и оркестър на Йоханес Брамс. Композиторът започва работа над нея през лятото на 1868 във Вилхелмсхафен, но я завършва цялостно едва през май 1871. Забавянето се дължи на факта, че Брамс не може да реши как точно да завърши своето произведение. Докато се колебае, той създава своята Рапсодия на Алт и оркестър опус 53, която е завършена през 1869 и е изпълнена за първи път през 1870.

„Песен на Съдбата“се смята за една от най-добрите хорови творби на Брамс, заедно с „Немски реквием“. В своето изследване на творчеството на Брамс, Йозеф Ситард казва: „Дори Брамс да не беше написал нищо друго освен тази творба, тя щеше да бъде достатъчна, за да го наречем велик майстор“.

Премиерата е на 18 октомври 1871 в Карлсруе, под диригентството на Херман Леви.

Вариациите на тема от Хайдн не са първите вариации на Брамс върху чужда тема. 12 години по-рано, през 1861, той създава клавирните си вариации и фуга по тема на Хендел. Но сега вече прийомите на вариране и постройка на цикъла, които е открил и използвал в предишната си творба, трябва да бъдат приложени в условията на оркестър – задача, с която Брамс се справя блестящо и успява да направи ефектна оркестрация.

Композиторът започва работа над новата си творба през лятото на 1873. Мелодията, която използва като тема за вариационния цикъл, в строгия смисъл на думата не принадлежи на самия Йозеф Хайдн: това всъщност е хоралът на Свети Антоний – старинна песен на поклонниците, която Хайдн използва във втората част на своето Дивертименто в си бемол мажор, написано през 1780 година. Произведението представлява цикъл от осем вариации. Подобно на вариациите по тема на Хендел, в новата си творба Брамс съпоставя две музикално-образни сфери: скерцозност и лирика, но всяка от тях е очертана още по-ярко. За целта композиторът използва разнообразни средства – темпови, ритмически, ладо-хармонични. Макар Брамс да използва старинна мелодия, той все пак е запознат с нея не непосредствено – като с фолклорен образец, а я открива в произведение на Хайдн, затова в своята творба подчертава характерните черти на творческия облик на този композитор: остроумие, хумор, динамично развитие на мотивите.

Първото изпълнение на Вариациите по тема на Хайдн е през месец ноември 1872 в рамките на концерта на Виенската филхармония. Дирижира самият Йоханес Брамс. През февруари следващата година произведението е изпълнено и в Лайпциг, а скоро след това – в Лондон. Новото съчинение има голям успех. Особено топъл прием очаква Вариациите в английската столица – публиката изпада в такъв възторг, че се налага творбата да бъде изпълнена на бис.

Написването на Вариациите по тема от Хайдн е важен момент от творческия път на Йоханес Брамс. През 1874 година той пристъпва към работа над своята Първа симфония.