Няма да катерим скàли, а ще катерим скалѝ

Снимка: Даниела Манолова

„Човешкият глас“ на Жан Кокто, на Ингрид Бергман, на Ана Маняни, на Франсис Пуленк, на  Айнщайн и Татяна Лолова, на Толстой и Иван Добчев, на Дарина Такова и нейните ученички, на Виза Недялкова и Вяра Ангелова е обект и субект и средство за изображение в епизод 17 на документалния сериал, разказващ дългата повече от 100 години и изненадващо благодатна на рефлексии история на радиото и Радиото в България.
VOX HUMANA /The human voice/ La voix humaine /Voce umana…

„Не трябва да забравяме, че в гърлото си имаме по два сантиметра много фини инструменти и нашата основна задача, за да владеем тази оптимална техника на пеене, е да предпазим инструмента.“
Оперната певица Дарина Такова дебютира на Миланската скала с "Вълшебната флейта", а след това гласът й  звучи на още безброй сцени като Римската опера, Кралската опера Ковънт Гардън, Арена ди Верона, Метрополитън, Дойче опера Берлин,  Парижката опера, Торино, Детройт, Лос Анжелис, Хамбург... и между всички тези сцени и в "Човешкият глас".

"Човешкият глас" от 1932 година насам е и пиеса, написана от Жан Кокто. Действието се развива в Париж, където отчаяна влюбена жена говори по телефона с любовника си, който на следващия ден ще се жени за друга. Франсис Пуленк композира едноактната опера "Човешкият глас" през 1959 г. и без съмнение това е едно от най-интересните му сценични произведения, изискващи не само съвършена вокална техника, но и изключително силно актьорско присъствие.

И това е само връхчето на върха на айсберга на историите в 17 епизод, своеобразен връх и за много дълго време и финал на документалния сериал Радиото.
Петър Увалиев: „Ти си и гласът ти...“
Първо излъчване на епизода в ефира на БНР, програма „Христо Ботев“ е на 22 юни 2010 година.