Здравко Миленов и осъзнатото в неосъзнатото

Повече от 100 години анимационното изкуство доставя наслада за очите на малки и големи. Преди има няма двайсет обаче анимацията, която отдавна вече не се смята за удоволствие, насочено предимно към малките зрители, достига своя връх в развитието си.

Причината е триизмерното й представяне. Малко след създаването си, 3D анимацията печели все повече почитатели заради това, че кара зрителите да повярват в нейната достоверност. Колкото повече изобразените неодушевени предмети придобиват образа на одушевени такива, толкова повече графиката започва да въздейства на публиката.

Ако първата 3D анимация, създадена през 1972 г. от Ед Катмъл, е представлява анимирана ръка, то днес тя достига съвсем реалистични измерения. Споменете си само каква реакция предизвика трейлърът на очаквания от всички анимационен филм за Цар Лъв, който престои да зарадва киноманиаците това лято.

Как се създава тази различна филмова реалност и какво изисква тя от създателите си? Как се придава живот на нематериалното и как можем да осъзнаем онова, което често се стремим на скрием от самите себе си? Това бяха възможните въпроси днес във „Време и половина“.

Човекът, който ни помогна да надникнем в света на 3D аниматорите и да намерим отговорите име Здравко Миленов – част от екипа на една от големите филмови компании у нас и преподавател в НАТФИЗ.