Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България – втора родина за двама бежанци от Ирак

20 юни – Световен ден на бежанците

Снимка: БТА

20 юни е Световният ден на бежанците. По този повод бяха оповестени официалните данни на ООН за бежанците по света през миналата година. Според Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) през 2018 г. над 70 милиона души са били разселени по целия свят, това представлява най-големия брой регистриран от създаването на ВКБООН през декември 1950 г. От разселените лица 25,9 милиона са бежанци, 41,3 милиона души са вътрешно разселени в границите на своята страна и 3,5 милиона са търсещите убежище. Децата съставляват повече от половината от бежанското население (13 милиона). Страните, които се сблъскаха с бързо нарастване на броя на разселените лица само за една година, са Венецуела с до 4 милиона разселени граждани, които избягаха от страната си, и Етиопия, с 1,6 милиона разселени лица, 98% от тях в рамките на тяхната собствена страна. Тези цифри показват отчаяна нужда от защита на бежанците от войни, конфликти и преследване.
ВКБООН съобщава, че само през 2018 г. повече от 13 милиона души са били изселени от само пет страни: Сирия, Афганистан, Южен Судан, Мианмар и Сомалия.


С липсата на храна, лекарства и работа в тези страни броят на разселванията далеч надхвърля размера на решенията за презаселване, предоставени от международната общност.

Продължаващите регионални и международни конфликти допълнително довеждат до хаотичната ситуация и неспособността да се постигне мир. От една страна, е проблемът с преобладаващия брой молби за убежище и милиони разселени лица, а от друга страна, липсва еднакъв дял от отговорността сред приемащите страни да настанят бежанци от съседни страни за решаване на проблема с убежището.
Уганда (1,2 милиона), Судан (1,1 милиона) и Германия (1,1 милиона).
За бежанците най-доброто решение е да се върнат у дома доброволно, в безопасност и с достойнство. Други решения включват интеграция в приемащата общност или презаселване в трета страна. Въпреки това, през 2018 г. само 92 400 бежанци са били презаселени, което е по-малко от 7% от броя на чакащите за презаселване. Около 593 800 бежанци са успели да се завърнат у дома, а 62 600 са били натурализирани.

В Европа продължават да пристигат хора, бягащи от конфликти, военни действия, преследване или бедност. За мнозинството от бежанците и търсещите убежище крайната цел е живот в Германия, Швеция, Дания или друга държава в Западна Европа.

В България пристигат бежанци главно от Афганистан, Сирия, Ирак, Пакистан и Иран. През миналата година у нас са потърсили закрила над 2 500 лица, а за първите 4 месеца на 2019 година 416 души са потърсили закрила в България, на 81 лица е предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут е предоставен на 111 лица, а на 400 души е отказана международна закрила. (По данни на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет)

Има и хора, които още от самото начало на пътя си към Европа избират България за втора родина.
Днес ви срещаме с двама бежанци, за които България вече е втора родина. Той живее от 11 години в България, а тя – от 4 години. Двамата са много различни, нямат никаква роднинска връзка, но имат три общи неща:
• избягали са от Ирак,
• първоначалният им план е бил да стигнат до България, за да живеят тук.
• обичат България.
И двамата избраха да останат анонимни по разбираеми причини.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25
Благослав Михайлов

Благослав Михайлов: Да се фокусираме върху качеството на населението, а не върху количеството

Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата,  може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..

публикувано на 25.04.24 в 11:17

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53