Либрето на Франческо Берио ди Салса по стихове от епичната поема „Ричардетто“ на Николо Фортегери. Салса вече е работил с Росини по либретото на „Отело“.
Представена е за първи път на 3 декември 1818 г. в театър „Сан Карло“, Неапол. Следващата постановка е във вариант на едноактна опера на 8 юли 1822 г. във Виена.
Действащи лица:
• Агоранте, цар на Нубия – тенор
• Зомира, негова съпруга – контраалт
• Заморе, довереник на Агоранте – тенор
• Елмира, довереница на Зомира – мецосопран
• Иркано, владетел на една част от Нубия – бас
• Зораиде, негова дъщеря – сопран
• Фатима, довереница на Зораиде – мецоспран
• Ричардо, паладин – тенор
• Ернесто, приятел на Рикардо и посланик на християните - тенор
Предисловие
Агоранте, крал на Нубия, сваля от власт съседния владетел Иркано, защото е отказал да му даде ръката на дъщеря си Зораиде – „Popoli della Nubia - Minacci pur, disprezzо“. По време на бягството Зораиде среща Ричардо. След възникналата любов между тях тя го последва, като изоставя баща си. Той отчаян се опитва да я открие. Агоранте открива, че Зораиде се крие в лагера на кръстоносците, напада го, взема много пленници, сред които е Зораиде и я отвежда в Донгала, столицата на Нубия.
Първо действие
Агоранте е готов да се раздели със съпругата си Зомира, за да се ожени за Зораиде. Тя пък е разкъсвана между любовта към Ричардо и страха от бащиния гняв. Но най-неприятното е, че тя няма никакви вести за съдбата на баща си.
Ричардо, придружава Ернесто, който е пратеник на християните. Те отиват в Донгала, за да преговарят за освобождаване на пленените войници – ария „S'ella mi è ognor fedele“. Агоранте се съгласява да освободи войниците, но решава да задържи Зораиде като затворничка. Ернесто, за да спре гнева на Ричардо предупреждава, че военните действия могат да започнат отново. Агоранте не се интересува нито от тази заплаха, нито от гнева на съпругата си и събира войските си.
Второ действие
Ричардо, за да е по-близо до Зораиде получава аудиенция от Агоранте. Той се преструва на войник, чиято съпруга Ричардо е откраднал. Така получава разрешение за среща със Зораиде, за да ѝ разкаже за изневярата на нейния любим – дует „Donala a questo core, serena i suoi be' rai“. Щом се вижда с нея той ѝ разкрива кой е и ѝ обещава, че скоро ще я освободи – дует „In tanto contentoSon fuori di me”. Агоранте, който се доверява на войника, който му е помогнал, решава да освободи момичето при условие, че някой шампион ще се бори за нейната свобода. В този момент влиза Иркано, когото никой не може да познае и казва, че е готов да се бие да свободата на Зораиде – квартет „Contro cento e cento prodi“. Агоранте решава да изпрати като негов съперник Ричардо.
Но тази среща е подслушана от Елмира, приближена на Зомира, която веднага отива да разкаже всичко на господарката си.
В това време Зомира решава да отмъсти на жената откраднала любовта на съпруга ѝ – ария „Più non sente quest'alma dolente, сhe la brama di giusta vendetta“. Отива при нея в тъмницата и ѝ съобщава, че Ричардо е спечелил двубоя и е подготвил бягството им. Бягството им обаче е капан, подготвен от ревнивата царица. Бегълците са заловени, а Зомира уведомява Агоранте за заговора и го уведомява, че рицарят застъпил се за Зораиде е самият Иркано.
Двамата влюбени и Иркано са осъдени на смърт. Иркано проклина дъщеря си, че го е изоставила и е причинила толкова неприятности. Тогава момичето моли Агоранте да пощади поне баща ѝ, като се съгласява да се омъжи за него. За щастие в този момент се явяват Ернесто и кръстоносците, разгромяват Агоранте и освобождават пленниците. Ричардо прощава на Агоранте и Зомира, както и Иркано прощава на дъщеря си и благославя съюза между Ричардо и Зораиде.
След почти 40 години най-мащабната опера на Джузепе Верди "Аида" се завръща на сцената на Метрополитън опера - Ню Йорк. Интересът към тази творба не намалява, дори след внушителните почти 1200 представления, осъществени от оперната къща през годините. Музикалният директор Яник Незе-Сеген заема подиума за новогодишната премиера на грандиозната нова..
На 14 декември 2024 кавалджията, аранжор и автор на музика Костадин Генчев навърши 55 години. Това бе повод в едно от изданията на предаването "Портрети" да се потопим в красивия му музикален свят и да поговорим за творческия му път. А той е богат и както самият Костадин се изразява доста "шарен": "Роден съм в Габрово и всъщност първо започнах не..
"Светоглас" е първата българска мъжка вокална формация за старинна полифонична музика. Основана е през 2009 година, като нейната цел е многогласно пресъздаване на българската фолклорна и църковна музика. Изпълненията на формацията винаги будят възхищение и удивление в слушателите, но наравно с това, те са и еталон за майсторско музициране.
Първият клезмер оркестър в България има богат опит в различни музикални стилове, но страстта на музикантите към традиционната клезмер музика (музиката на ашкеназките евреи от Източна Европа) е онова, което ги обединява. Създадена през септември 2022 г., групата прави първите си концерти на различни култови места в града и така се превръща в първата..
Боян Виденов е роден в София, в семейство на музиканти. Напуска родината съвсем малък и получава завидно европейско музикално образование. На 23 години основава Манхаймската филхармония – оркестър за обучение на млади професионалисти от цяла Европа, които искат да продължат кариерата си в престижните оркестри. През 2019 основава платформата за..
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg