Реките на България стават все по-замърсени или изчезват заради неправомерно построени ВЕЦ-ове или изхвърляне на отпадъци от производства. За това от години алармират от сдружение "Балканка" – те са и един от главните инициатори на подадените в Европейската комисия жалби заради нарушение на три водни директиви, свързани с ВЕЦ-ове по българските реки, заради които Европейската комисия стартира пилотна процедура.
В студиото на „Нашият ден“ Димитър Куманов "превежда" на ясен език становищата на МОСВ по редица тревожни запитвания и стига до заключението, че посланието, което министерството отправя към замърсителите, е: всеки може да изхвърля каквото поиска, санкции няма да има.
Следват тревожните примери от цялата страна:
Язовир "Пчелина" близо до Перник е на прага на екологична катастрофа, той е част от огромен проблем, наречен "състояние на р. Струма".
"Подавани са многобройни сигнали, но управлението се задейства сега, когато в реката започва да изплува умряла риба – от Перник към язовир "Пчелина". Под Перник не се наблюдава, тъй като там рибата е умряла отдавна" – каза Куманов.
Замърсяването на Струма означава, че реката ще бъде изцяло отровена в българския участък, което ще се превърне в трансграничен проблем.
Практиката във водата да се изхвърлят отпадъци, утайки и отрови от производство е трябвало отдавна да бъде прекратена, особено откак сме страна член на ЕС.
До 2027 г. би трябвало да постигнем добър екологичен потенциал на този язовир, а това няма как да стане при сегашното бездействие.
Ако човек отиде да плува там, ще излезе най-малкото епилиран, а след това дълго ще има кожни проблеми" – красноречиво обобщава темата Димитър Куманов.
Как реагира МОСВ на сигналите за пресъхнали реки заради изградени язовири?
Примерът с ВЕЦ "Милина" е показателен – водохващането на ВЕЦ-а се намира на 200 м от защитена местност и откак той функционира, не изпуска нито капка вода към водните басейни в нарушение на редица закони.
До момента сдружение "Балканка" е подало пет сигнала към МОСВ.
Всеки може да проследи какви сигнали се подават и как реагират местната и централната власт на сайта "Наблюдение на ВЕЦ".
(Порталът е създаден като съвместна инициатива на няколко екологични организации и там ясно е посочено: "НЕ СМЕ ПРОТИВ изграждането на водноелектрически централи, НО докато повечето от тях работят по начин, който унищожава живота в реките – ще правим всичко, което можем, нещата да се променят.)
Състоянието на река Янтра също буди тревога – „Христоматиен пример за нарушение – защитена зона от "Натура 2000". Растителността предпазва от ерозия, но в момента се извършва масово разчистване на речни дъна – което до води до тотално обезлесяване и изгребване на наноси от речното корито при забрана за сеч на крайбрежна растителност" – отбеляза Куманов.
Административно наказателните мерки обаче предвиждат глоба в размер на 500 лв.
"Каракашeвото езеро – едно от Мусаленските езера – започва да се заблатява, там проблемът е като с Рилските езера – твърде многото хора, които посещават местността."
За финал остава добрият пример с язовир "Ястребино", където е разрешено да се строи ВЕЦ, а язовирът се използва за питейни нужди на поне една община. След многократни сигнали от страна на сдружение "Балканка" местни жители и други природозащитни организации, решението за строеж на ВЕЦ е отменено, което обаче не решава проблемите на реките и водните басейни в България.
В последната петъчна среща, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия, специалисти и пациенти се обединиха около важната тема за достъпа на българските пациенти до роботизирана рехабилитация. Тази позиция беше подчертано заявена от д-р Росица Шейтанова, член на УС на Асоциацията на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, в интервю за..
Продължават протестите на работещите в психиатричните болници в страната, които настояват за увеличение на заплатите с 50%, както и промяна на условията и категорията им на труд. Работещите в Държавната психиатрична болница в село Карлуково излизат днес на протест от 13:30 ч. пред лечебното заведение също с искания за увеличение на работните заплати..
В деня на представянето на романа "Свинско сърце", авторът Чавдар Михов сподели своите виждания за бъдещето на Европа и света, разглеждайки темата през очите на едно 18-годишно момиче, страдащо от тежко заболяване. В ефира на предаването "Нашият ден", писателят говори за сложната и многопластова структура на романа, която съчетава лични драми и..
Томът с лекции на Иван Шишманов, изнесени във Фрайбургския университет, ще бъде представен в Българската академия на науките (БАН) на 19 март . Съставители на книгата са Елизабет Шоре и Румяна Конева , които са дешифрирали и възпроизвели лекциите на Шишманов на немски език, базирайки се на неговите запазени бележки и записки. В центъра на тези..
В ефира на "Нашият ден", в рубриката "Темата на деня", Десислава Попова, главен редактор на Investor.bg, разкри своите виждания за бъдещето на енергийния сектор, особено в контекста на устойчивите източници на енергия и предизвикателствата пред тях. В деня на провеждане на събитието Energy of Tomorrow , посветено на енергийния преход, Попова..
"И никой не пита защо" е колкото част от текста към песента "Месо" на Милена Славова, толкова е и филмова история, която проследява търсенията на рок..
Ден преди влизането на новите 10 депутати от партия "Величие" в парламента в "Нашият ден" говорят Габриела Кирова и Ивелин Михайлов – какви ще бъдат..
В съвремието сме свидетели на всичко – фалшиви новини, подвеждащи реклами, демагогия и некомпетентност. Когато обаче тези "пороци на деня" са свързани с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg