Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Континуитетот на македонскиот jaзик“ или от измисляне към кражба на история

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

На 3 декември 2019 г. Македонската академия на науките и уметностите (МАНУ) прие декларация или „Повелба за македонскиот jазик“, с което поднесе поредната псевдонаучна сензация. Наблюдателите свързват начинанието с официалното ратифициране от САЩ на приемането на Северна Македония в НАТО ден преди това. 

И още един момент от съвременната политика, който очевидно пряко е повлиял върху новите прозрения на македонските учени за „древната“ история на т.нар. „македонски език“

Подписаното през юни 2019 г. Преспанско споразумение, с което се сложи край на спора за името на младата държава, наречена от този момент Северна Македония, твърдят експерти, съдържа пункт, който на практика лишава братята ни от Северна Македония от правото да се пишат преки потомци на Александър Македонски и отломки от Древна Македония – конгломерат от етноси, който се разпада около средата на втори век пр. Хр., без да остане население, което да се самоопределя като „македонско“ (за разлика от елините, траките и илирите, били под владението на Александър, но запазили идентичността си и след изчезването на държавата). 

Та, лишени от тази възможност за приписване на несъществуваща древност, учените от МАНУ се насочват към друга, навярно активно подсетени от политически фактори. Какво по-лесно от това да се присвои историята на езика, част от който е и македонският диалект – българския. 

Така се оказва, че „македонскиот jазик“ стои в основата на глаголицата и кирилицата, притежава собствени диалекти, които, естествено прескачат и отсам границата и т.н. и т.н… древна история на древен индоевропейски език. Какво от това, че са известни създателите му и точната дата на съчиняването му – 1944! 

Няколко от институтите на БАН излязоха със становища за несъстоятелността на грубата фалшификация. Актът на МАНУ е съвършено незащитим от гледна точка на никоя наука. Не издържа и на съвременните отношения между България и Северна Македония. Страната ни първа призна независимостта на съседната държава и не отрича правото на всеки да назовава народността и езика си, както желае. 

Но присвояването на история е недопустимо, категорични са българските учени. Въпросът е как истината да стигне и до чуждестранните институции и университети, в които още от времето на Социалистическа Югославия се поддържат македонистични катедри, активно пропагандиращи изкуствения конструкт, наречен „македонски език“, под активното давление на Сърбия и влиятелните ѝ приятели. Кога нашата държава ще поеме отговорността за поддържането на българистиката в чужбина, която от утвърдена специалност в големи световни университети, днес е свита до курсове с незначителен брой студенти.

Чуйте аргументите на доц. Ана Кочева и доц. Татяна Александрова от Института за български език




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Свързани новини

Гробът на Гоце Делчев в православната църква „Свети Спас“ в Скопие.

България – Северна Македония – корените на напрежението

Няма напредък в работата на мултидисциплинарната експертна съвместна комисия на България и Северна Македония по спорните исторически и образователни въпроси, дори има връщане назад.  Има ли напрежение и къде се корени то – възможни решения – коментират в..

обновено на 16.12.19 в 16:25
ВИЖТЕ ОЩЕ

Държавата за децата – добър 3.59

Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам –  Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни,..

публикувано на 30.04.24 в 17:17

Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката

В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от..

публикувано на 30.04.24 в 15:40

Науката като част от културата на града

Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите..

публикувано на 30.04.24 в 11:35

Нова магистърска програма по астробиология в СУ

СУ "Св. Климент Охридски" открива  нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския..

публикувано на 29.04.24 в 12:50

Добрите училищни практики за 2024 година

За трета година фондация "Заедно в час" и платформата "преподаваме.bg" събраха в София учители, директори, представители на образователни институции и граждански организации за финалното събитие и награждаване на отличените добри практики от кампанията..

публикувано на 29.04.24 в 08:25