Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Криза и конспирация

Откъде идва доверчивостта към конспиративни теории у нас

Мария Христова и доц. Григор Сарийски
Снимка: Росица Александрова

Според популярна теория на конспирацията икономическата криза вследствие на пандемията е умишлено предизвикана. В подобни теории са убедени много хора у нас. 

Скорошно изследване на нагласите и податливостта на хората към дезинформация сочи, че България и Словакия са страните в Източна и Централна Европа с най-голям уклон към конспиративни теории. Данните са от изследване на базирания в Братислава институт Globsec.

"Данните не са изненадващи, те могат да се обяснят с нивото на грамотност в разглежданите страни. Защото там, където нивото на образованост е ниско, податливостта към бомбастичните теории расте, коментира в "Нашият ден" доц. Григор Сарийски. 

Конспиративната теория е лесен и бърз начин човек да си обясни ставащото, особено в момент на несигурност.

"Ако си спомняте времето на сектите и пасторите, беше, когато бяхме най-бедни, несигурни и уплашени.

Когато хората добиха известна степен на сигурност – пасторите си отидоха, а хората в игралните зали започнаха да намаляват, припомни доц. Сарийски.

"Идеята е, че колкото е по-несигурен човек, толкова по-склонен е той да пробва късмета си. Само погледнете кои бяха най-самоотвержените клиенти на "Националната" лотария... възрастни, оръфани, прегърбени... седяха по пейките с талонче и монета в ръка."

Другото, което създават тези теории, е чувството за принадлежност – много по-лесно е да намерите човек, който вярва, че шепа семейства дърпа конците на световните дела, отколкото някой, с когото да седнете да направите анализ, съпоставяйки данни и факти".

Има ли все пак система в лудостта -- някой има ли интерес от кризата, която пандемията създаде?

"Фермерът има изгода от това, че ще вали дъжд, но не той предизвиква дъжда."

3000 хил. долара ще струва лекарството срещу коронавирус, одобрено за производство в САЩ, същевременно производството му струва едва няколко долара. Фармацевтичните гиганти ще спечелят от кризата. 

Големите икономически играчи спечелиха от кризата, но не те я предизвикаха.

Друг ефект от пандемията ще е засилването на контрола върху хората, ограничаването на свободите. В известен смисъл – ситуацията ще повтори онази от след 11 септември.

По редица показатели кризата, в която се намираме, надминава Голямата депресия, но мащабът ѝ показва, че е отпреди пандемията. 

Пандемията се оказа иглата, която спука балона, а балонът се нарича лош дълг, зомби компании, нерентнатиблна икономика, несправедливо разпределение на благосъстоянието, прекомерна глобализация. Всичко това създаде една крехка структура, която рухна.

Няма как да чакаме бързо възстановяване, тъй нареченото V-възстановяване – стръмен спад, последван от също толкова стремителен и бърз възход.

Икономиката ще продължи да страда, независимо дали отново ще се затворим или ще направим като Швеция – когато сравним показателите, виждаме, че Швеция пострада не по-малко от България, въпреки различните подходи, които бяха възприели."

Чуйте разговора с доц. Григор Сарийски.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Теодор Цеков

Антон Митов представя: Логиката е нарушена

Водещият на предаването и Теодор Цеков, журналист в сайта filternews.bg, по следите на европейските и световни събития. "Как тракторът кротко пасеше" – за съдържанието на тридневни запасни пакети за оцеляване в плана на Европейската комисия, или закъде сме без маникюристи, педикюристи и карти за игра? Възходът на европейските крайнодесни партии...

публикувано на 31.03.25 в 12:58

10 години Българско пещерно дружество: Постижения и предизвикателства

В поредния епизод на рубриката "Разговорът" се срещаме с проф. д-р Алексей Стоев – астроном, спелеолог, преподавател и председател на Българското пещерно дружество. Темата на разговора е историята и проблемите на пещерното движение в България, опазването и паспортизацията на пещерите у нас, както и липсата на Закон за пещерите. Повод за този..

обновено на 31.03.25 в 11:56
Маттео Де Кринис, пастор Трайчо Стефанов, Ана-Мариа Кръстева,  Александър Йорданов и Белослава Ленчева

Екология на душата

"Екология на душата" е поредния междурелигиозен семинар за младите хора на България. Форумът събра близо 50 участници от 6 религиозни традиции от 13 населени места на България. Той е организиран от сдружение "Мостове" и Национален съвет на религиозните общности в България. Как младите хора, успяват да намерят път към различния, за диалога, за..

публикувано на 31.03.25 в 11:05

Уебинари за младежко участие: Подготовка за активни граждани

Цветелина Раденкова, представител на Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите и Националния младежки форум, обсъди важността на младото поколение в процеса на вземане на решения на общинско и държавно ниво. Тя сподели своите виждания и за предстоящата Национална среща "Младежко участие", която ще се проведе през месец юни, както и..

обновено на 31.03.25 в 11:01

Занаяти, изкуство и традиции оживяват в седем български града

Десетото издание на Европейските дни на художествените занаяти в България започва днес, 31 март, и ще премине под мотото "Златната нишка". Идеята за тяхното провеждане принадлежи на Френския институт за умения и занаяти. От 2015 г. координатор на инициативата за България е Регионалното сдружение на общините "Централна Стара планина"...

обновено на 31.03.25 в 09:54