Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съдържание на:

"Весталката", опера в три действия от Гаспаре Спонтини

Каролайн Бранчу в ролята на Юлия в операта „Весталката“, плакат за премиерата на 15.12.1807 г.
Снимка: Wikipedia

Музика: Гаспаре Спонтини
Либрето: Виктор Етиен дьо Жуи.
Премиера: 15 декември 1807 г. в Париж – трупата на Императорската музикална академия ръководена от Жан Батист Рея.
Декори: Жан Протен
Танцови интермедии: Пиер Гардел и Луи Милон.

Действащи лица:
• Лициний, римски генерал – тенор
• Цина, командир на легион – баритон
• Първосвещеник – бас
• Консул – бас
• Юлия, весталка – сопран
• Великата весталка – мецосопран

Първо действие
Форум на весталките
Римският пълководец Лициний доверява мъката си на Цина, предводителя на легиона. Докато той е бил на война любимата му Юлия дълго е чакала вест от него. След като е решила, че той е загинал станала весталка. Така тя е завинаги загубена за него.
Юлия също страда за своя любим. Тя скоро ще го види и ще го увенчае с победния лавров венец.

Храмът на богинята Веста
Весталките посрещат утрото с песен посветена на Веста – „Figlia del cielo, eterna Vesta, diffondi qui le tue luci immortali“;
Великата жрица дава последни напътствия на девойките, които трябва да славят победата на Рим и ги изпраща да направят последни жертвоприношения. Разкъсвана между любовта и дълга Юлия е нещастна. Великата весталка се опитва да ѝ помогна да надмогне слабостта си – „L’amore è un mostro barbaro, perfido nemico di Vesta“.
Останала сама Юлия излива болката си, спомняйки си своя любим – „Licinio, io sto per rivederti; sentirò della tua voce la dolce melodia“
Пристигналите весталки я упрекват, че се бави с ритуала.
Идва процесията водена от Първосвещеника, съпровождан от жреци, сенатори, консули, матрони и войни. Започва ритуалът.
Юлия трябва да положи венеца на победителя, след което следват празнични тържества, а весталки раздават останалите награди на войните.
Накрая всички се отправят към Капитолия, за да отдадат почит и на загиналите.

Второ действие
В храма на Веста
Великата весталка обявява, че тази нощ Юлия ще пази огъня в храма. Девойката остава сама със спомените и с молитвите към богинята – „Tu che invoco con orrore“.
Молитвите ѝ пред олтара са прекъснати от пристигналия Лициний. Той ѝ казва, че боговете ще си смилят над тяхната любов – „Gli dei avran pietà del destino che ci opprime; essi hanno gettato su noi uno sguardo favorаvole“. Унесена в своето щастие с любимия Юлия забравя да поддържа огъна в олтара на Веста. В храма нахлуват весталки и Първосвещеникът, за да разбират защо е угаснал свещения огън. Юлия е осъдена на смърт, защото със своята небрежност е обидила богинята – „O numi tutelar“.

Трето действие
На сцената има три гробници във формата на пирамида. Двете са запечатани, а третата е за Юлия, която ще бъде зазидана жива.
Пред нея е Лициний, който не може да изостави своята любима – „Gíulia morirà!... No, no, io vivo ancora, io vivo per difender la sua vita“; За да подкрепи приятеля си идва и Цина. Двамата решават да спасят весталката. Командирът обявява пред всички, че той е виновен за загасването на огъня. Той трябва да умре. Първосвещеникът, обаче не е съгласен.
Ето приближава погребалното шествие. Воалът на Юлия е поставен върху олтара. Небесният огън трябва да го запали. Събралото се множество възхитено от красотата и младостта на Юлия моли боговете за милост. Всички са в очакване, но не се случва нищо. Юлия се прощава с весталките и получава благословията на Великата весталка – „Caro oggetto“. С факел в ръка Юлия се приближава, за да подпали воала. В този миг идват Лициний и войници. За да го спаси Юлия бързо влиза в гробницата и иска да затворят вратата. Изведнъж притъмнява и една светкавица запалва воала поставен върху олтара. Вечният огън гори отново. Богинята е простила на своята весталка. Така Юлия и Лициний могат да бъдат щастливи.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Залезът на боговете" в Брюксел – триумфален финал на Вагнеровата тетралогия в "Ла Моне"

С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...

публикувано на 16.02.25 в 08:05

Маскани звучи в Уексфорд

73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..

публикувано на 15.02.25 в 08:05

"Маските", опера в пролог и три действия от Пиетро Маскани

Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..

публикувано на 14.02.25 в 16:30

Жените в музиката

Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..

публикувано на 14.02.25 в 15:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 28 февруари 2025 г.

16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..

публикувано на 14.02.25 в 09:18