По време на заседанието на Учредителното събрание на Княжество България, състояло се на тази дата във Велико Търново, проф. Марин Дринов предлага за столица на България да бъде избран град София. И предложението се приема. По онова време проф. Марин Дринов е виден представител на българските просветители и активен общественик. Той е един от съучредителите и първи председател на Българското просветно дружество – днес БАН, а също участва и в съставянето на Търновската конституция. На него е възложено ръководството на отдела за народното просвещение и духовните дела, в състава на Временното руско управление на България.
По повод 3-ти април 1879 г. – датата, на която град София е избран за столица на страната – гости в предаването "Европейски паралели" са инж. Борис Чилев, заместник-директор и Марияна Маринова, завеждащ отдел „История, етнография и художествени движими културни ценности“ от Регионалния исторически музей - София.
След поредица от промени в името на града – Сердика, Средец, Триадица и други – в някои исторически хроники през XIV в. започва да се споменава и името София. Изследователите посочват, че наименованието идва от името на съборната църква „Света София“, разположена близо до Източната порта в древността. Интересно е, че още в първите месеци след Освобождението започва спор за името на града, а няколко години след 1878 г. все още официално се използва името Средец. Мнението на обществеността е разделено и дори се създава комитет, който настоява това да е името на българската столица. Но с активната намеса на Временното руско управление се запазва името София.
„Всъщност – започва своя разказ Марияна Маринова – по стар стил датата за избора на града ни за столица, се пада 22 март и с поправката на календара, която сме пропуснали да направим по време на османското владичество, отбелязвахме датата 3-ти април. Но тъй като преминахме в ново столетие, трябва да броим 4-ти април за празник на град София... Не е случаен този избор за столица на България, защото по мнението на съвременниците градът представлява едно важно средище на кръстопът – от Западна Европа към Близкия изток и от север към Средиземно море. Той е важен търговски център, с развито занаятчийство и освен това с много будно население. Т.е. гр. София е добре поставена на картата на България като един много патриотичен център...“
Инж. Борис Чилев сподели, че в полза на аргументите за избирането на град София за столица, е близостта ѝ с гр. Перник – с каменовъглените мини, които са осигурявали суровината за развитието на икономиката, за транспорта и отоплението на столичани. „Освен това, от значение е и обширната територия на Софийското поле, което позволява на града да расте и ние сме свидетели, че той наистина расте...“, допълва инж. Чилев.
„И девизът на нашата столица не е случаен – „Расте, но не старее“, а и за създаването му има много какво да се разкаже – подчерта Марияна Маринова. – Идеята за него донякъде идва от герба на Франция. Девизът на френския герб всъщност означава „Люлее се, но не потъва“. За нашия девиз се знае, че е предложен от тогавашния кмет на града Ради Радев – преди около сто и десет години. И първоначално е гласял „Расте, не старее“, но някой е преброил буквите и се оказало, че те са тринайсет. Решили са, че това не е добър знак, не е на добро и тогава прибавили още и „но“ – „Расте, но не старее“...“
За още интересни моменти от историята на столицата разказват в предаването гостите от Регионалния исторически музей – София.
Ежегодната инициатива "Да поЧетем" преобразява емблематичния площад "Славейков" в нестандартна културна сцена в чест на 24 май за четвърти път. Богатата програма от литературни, образователни и културни събития очаква посетители от всички възрасти, за да представи разнообразните начини да се радват на българската писменост и творчество...
Традиционният Пролетен панаир на книгата, организиран от Асоциация "Българска книга", се завръща за поредна година, за да зарадва жителите и гостите на София. Тази година събитието ще започне на 24 май. Панаирът ще бъде разположен в градинката пред НДК, където над 140 издателства ще представят избрани заглавия на площ от над 1500 квадратни метра...
Експозицията е разположена в Античния културно-комуникационен комплекс "Сердика" (Ларго София) и е част от програмата на Европейския културен маршрут "Кирил и Методий" на Съвета на Европа, чиято годишна асамблея се провежда в столицата ни. "Кирило-Методиевската традиция е наистина един европейски феномен, който, въпреки опитите през различни..
Предстои второто издание на фестивала Shapeshift , изследващ процесите на технологична трансформация и пресечната точка между човека, изкуството и иновацията. Домакин на тридневното събитие (31 май – 2 юни) , което включва лекции, работилници, изложби, кинопрожекции, музика и технологични демонстрации, е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" . Повече за..
Организираното от сдружение "Христо Ботев" Българско неделно училище "Иван Вазов" в Париж отбеляза десет успешни и щастливи години от своето създаване. В..
Д-р Димитър Печилков , началник на Детското кардиологично отделение към НКБ, говори в "Lege Artis" за това дали и по какъв график се извършват детските..
Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов представи "Ритъмът на Балканите" – един от най-успешните си концертни проекти, който вече 8..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg