Василка Петрова-Хаджипапа: Всеки намира в поезията едно огледало на живота си

Един многогласен хор е литературата

публикувано на 02.08.21 в 13:05

Външният свят е някакъв вид декор. Поезията е там, където се разхождаме из пейзажите на нашите души. Вярвам, че всеки читател намира в поезията едно огледало и на своя живот, казва поетесата и преводач Василка Петрова-Хаджипапа. Тя представя в предаването "Артефир" своята книга с избрани и нови стихове, наречена „Огледални вселени“.

Огледалните вселени

"Мисля, че те са помежду си огледални. Аз и без това живея в два свята, работя на два езика и на много повече, но в този случай аз хвърлям един поглед във възможното вероятно съществуване на друг свят, други вселени, където ние по друг начин съществуваме. Има и такъв момент в стихотворение – това беше и вдъхновението ми за заглавие. Това се оказа най-вярно, защото оглежда моята, а и вашата душа."

Съдбовно натежали думи

"По начало моите стихотворения са написани в момент на вълнение. Вярвам също, че читателят е съавтор, сътворец."

Чуждата езикова среда и традицията на кипърската поезия – влияния?

"Поезията ми определено не е повлияна от това. Аз пишех още от дете. Имах малко публикации в България. Първата си книга издадох в Кипър през 1983 г. Това, което е залегнало дълбоко в мене, е българската поезия, традицията на българските ритми, традицията на българските рими. Безброй много български стихотворения знам наизуст. Доста от тях сме превели със съпруга ми на гръцки език, които звучат много близо до българския език. Може да съм повлияна от морето или от нещо средиземноморско като образ, като древна култура... но в никой случай от гръцката литература."

Тази книга

"Стихотворенията са продукт на 12 години поетично вдъхновение и поетично творчество. Когато в Кипър ме питат на какъв език са написани стихотворенията, не ми е лесно да кажа, че повечето са написани на български. Но пред Българското радио мога да кажа, че с изключение на няколко, които не са влезли в тази стихосбирка, стихотворенията са написани на български език."

Пиша, дължа го на себе си

"Това е много важно, защото, въпреки че литературата достига до много хора и че това е част от общественото съзнание, това е хор от много гласове – един многогласен хор е литературата. За да излезе този глас в този хор, това е много дълбоко лично надникване в кладенеца на душата – много дълбоко и някой път много болезнено."

Вече искам да живея бавно

"Има такъв момент в живота на човека. След прекалено интензивно ежедневие – бях потопена в една вихрушка от думи и хора... Вече съм свободен човек, навлязох във възрастта със здраве и с добро настроение и с все още оптимистичен поглед към света. Искам да живея бавно – като молитва почти, за да изживея още много неща..."

За черните и белите моменти, за литературното говорене и автоцензурата, за смисъла на поезията и изкуството в света на човека, за истинските ценности и вътрешните светове – чуйте повече от звуковия файл.

Жажда

Случва се
в пустиня бродещият пътник,
жаден,
кристален извор да отминe,
взел го за мираж.

Снимки – личен архив на Василка Петрова-Хаджипапа.

Разговор на Дарина Маринова с Василка Петрова-Хаджипапа в ''Артефир''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Василка Петрова-Хаджипапа е родена в София. По образование е филолог, завършва немска и английска филология в Софийския университет. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър „Опит за летене“ на Й. Радичков, с режисьор Юлия Огнянова, и „Последната нощ на Сократ“ на Ст. Цанев.

Малка антология на българската поезия, изготвена и преведена от двамата, е публикувана в кипърското литературно списание „Неа Епохи“. Превела е редица съвременни български поети и прозаици на гръцки, публикувани в литературни списания. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН и на Международния институт за театър.

Първата ѝ книга със стихове „Глътка въздух“ е публикувана през 1983 г. в Кипър на гръцки език, макар че голяма част от стиховете са писани в България. През 2003 година е публикувана от издателство „Балкани“ книгата ѝ „Отложен живот“, съдържаща извън обичайните за нея екзистенциални и философски рефлексии и размисли върху съдбата на хората като „емигранти“ на тази земя.

Следващата стихосбирка „Орехови думи“ е издадена през 2009 година от Издателство "Пламък". Същата година публикува в Кипър стихосбирката „Единствената дума“. Нейни стихотворения са превеждани на английски, италиански, френски, албански и турски език, представена е в множество кипърски, гръцки, български и други антологии, включително световни.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!