Външният свят е някакъв вид декор. Поезията е там, където се разхождаме из пейзажите на нашите души. Вярвам, че всеки читател намира в поезията едно огледало и на своя живот, казва поетесата и преводач Василка Петрова-Хаджипапа. Тя представя в предаването "Артефир" своята книга с избрани и нови стихове, наречена „Огледални вселени“.
Огледалните вселени
"Мисля, че те са помежду си огледални. Аз и без това живея в два свята, работя на два езика и на много повече, но в този случай аз хвърлям един поглед във възможното вероятно съществуване на друг свят, други вселени, където ние по друг начин съществуваме. Има и такъв момент в стихотворение – това беше и вдъхновението ми за заглавие. Това се оказа най-вярно, защото оглежда моята, а и вашата душа."
Съдбовно натежали думи
"По начало моите стихотворения са написани в момент на вълнение. Вярвам също, че читателят е съавтор, сътворец."
Чуждата езикова среда и традицията на кипърската поезия – влияния?
"Поезията ми определено не е повлияна от това. Аз пишех още от дете. Имах малко публикации в България. Първата си книга издадох в Кипър през 1983 г. Това, което е залегнало дълбоко в мене, е българската поезия, традицията на българските ритми, традицията на българските рими. Безброй много български стихотворения знам наизуст. Доста от тях сме превели със съпруга ми на гръцки език, които звучат много близо до българския език. Може да съм повлияна от морето или от нещо средиземноморско като образ, като древна култура... но в никой случай от гръцката литература."
Тази книга
"Стихотворенията са продукт на 12 години поетично вдъхновение и поетично творчество. Когато в Кипър ме питат на какъв език са написани стихотворенията, не ми е лесно да кажа, че повечето са написани на български. Но пред Българското радио мога да кажа, че с изключение на няколко, които не са влезли в тази стихосбирка, стихотворенията са написани на български език."
Вече искам да живея бавноСнимки – личен архив на Василка Петрова-Хаджипапа.
Василка Петрова-Хаджипапа е родена в София. По образование е филолог, завършва немска и английска филология в Софийския университет. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър „Опит за летене“ на Й. Радичков, с режисьор Юлия Огнянова, и „Последната нощ на Сократ“ на Ст. Цанев.
Малка антология на българската поезия, изготвена и преведена от двамата, е публикувана в кипърското литературно списание „Неа Епохи“. Превела е редица съвременни български поети и прозаици на гръцки, публикувани в литературни списания. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН и на Международния институт за театър.
Първата ѝ книга със стихове „Глътка въздух“ е публикувана през 1983 г. в Кипър на гръцки език, макар че голяма част от стиховете са писани в България. През 2003 година е публикувана от издателство „Балкани“ книгата ѝ „Отложен живот“, съдържаща извън обичайните за нея екзистенциални и философски рефлексии и размисли върху съдбата на хората като „емигранти“ на тази земя.
Следващата стихосбирка „Орехови думи“ е издадена през 2009 година от Издателство "Пламък". Същата година публикува в Кипър стихосбирката „Единствената дума“. Нейни стихотворения са превеждани на английски, италиански, френски, албански и турски език, представена е в множество кипърски, гръцки, български и други антологии, включително световни.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
