Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Независимостта не е подарък – нито в личен, нито в национален план

| обновено на 22.09.21 в 17:26
2
Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България.
Снимка: Wikimedia

На тема независимост и обявяването ѝ говорим на 22 септември – по време на Националния празник. Официалното провъзгласяване на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и е един недооценяван празник. Защо е така?

Даваме ли си сметка, че всъщност едва тогава България се нарежда между пълноправните държави в света, до тази дата номинално е княжество, васално на Османската империя, според Берлинския договор.

Защо е било нужно това самостоятелно и неособено подготвено предварително обявяване, каква е ролята на Фердинанд?

А каква е ролята на Александър Малинов? Как са реагирали великите сили в резултат на този акт?

Какво представлява одържавяването на железниците, настъпило също тогава? 

Събеседници по темата са професор Андрей Пантев, с професор Веселин Янчев, зав. Катедра по българска история към СУ, с журналиста и политолога Румен Дечев.

В студиото на програма „Христо Ботев“ се стига и до спор – Дечев защитава тезата, че незамисимостта е провъзгласена преждевремнно, а проф. Янчев опонира, че е станало тъкмо навреме и е едно важно и успешно за новата българска история дело.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05