“Хижар“ вече е професия в Националната класификация на професиите и длъжностите, но тепърва предстои работа на специалисти от Българския туристически съюз и Националната агенция за професионално образование и обучение по създаване на държавен стандарт за обучение по нея.
До този момент хижарите бяха назначавани като салонни управители, бармани, камериери, камериерки и други длъжности, които не отговарят на спецификата на положения труд.
Какво ще включват изискванията към професията и с какво те ще помогнат на заетите в тази дейност?
Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Васил Николов, изпълнителен секретар на сдружение „Български туристически съюз“:
“Често пъти ни беше поставян въпросът “като какъв да назначим хижаря“, тъй като такава професия няма в класификацията. Затова я предложихме с помощта на Министерство на туризма и на други организации на Министерство на труда и социалната политика и професията беше допълнена. Направена е чисто административната крачка.
Професията “хижар“ винаги е съществувала, просто не е била административно записана и хората бяха назначавани на други длъжности.“
Всяка хижа има своята специфика. Има хижи, които са високо в планината, до които достъпът става само пеша и евентуално с муле и катър. Има и такива, при които дори по този начин в момента е възпрепятстван достъпът и зимата може да се стига само със снегоходки.
Често се случва хижарят да е там, а събота и неделя да идва някой да му помага, защото тогава се очаква по-голям поток от туристи. Рядко има хижи, които се обслужват от повече от двама души.“
“Това, което ще се промени с вписването на професията, е, че хижарите ще бъдат назначени по един правилен и законосъобразен начин. Защото в професията “хижар“ ти си и готвач, и посрещаш туристите, и чистиш след тях, трябва да разбираш и от дребни ремонти.
Това е съвкупност от различни компетенции, които този човек трябва да притежава. И когато той бъде назначен като “салонен управител“, няма как в длъжностната ме характеристика да влизат всички дейности и се прави формална длъжностна характеристика, която не отговаря на спецификата на неговата заетост.“
“Мислим и как да се изработи държавен образователен стандарт по професията, да бъдат изготвени и съответните учебни планове. Ние имаме център за професионално обучение към Български туристически съюз, в който се обучават планински водачи. По същия начин можем да обучим хижари. Човек за хижар се намира много трудно, защото не всеки би могъл да се справи с тази работа.“
“Трябва планината да ти е в кръвта. Няма учебник, по който да прочетеш как се става хижар. Аз съм израснал по хижите от дете.
Трима души поддържаме хижата, взимам и допълнителни хора за събота и неделя, един или двама души.
В момента в договорите ни пише “управител на хижа“. Не виждам разлика между “управител“ и “хижар“.
Разчитаме на човекопоток, в момента сме събрали доста хора. Голяма част от хората ни са редовни посетители. Там, където няма посещение, значи има лоша организация.“
Темата коментира в “Нашият ден“ Петър Велков, управител на хижа „Червената шапчица“:
“Не съм особено въодушевен от промяната, тъй като това е един добавен ред в един списък с професии и това само по себе си нищо не значи.
Вече имаше една длъжност в същата таблица и в същата осигурителна група – “управител, хижа“, така че всичко е в ръцете на БТС и Министерство на туризма.
Има много неща, които винаги съм си мечтал да бъдат задължителни за един хижар в личен план – да бъде радиолюбител, да може да ползва радиостанции, задължително да може да оказва първа помощ. И други такива неща, които са трудни за регулиране и отнема време да бъдат научени.“
Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..
Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството? Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..
Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев за нестандартната идея, която стои зад създаването на конкурса за "тъп разказ". Според нея, целта на конкурса е да предизвика авторите да използват своята креативност и да създадат нещо интересно за..
В какво превърнаха ненужните отпадъци децата в Стара Загора? Програма "Христо Ботев" следи конкурса "Боклучко и магията на рециклирането", насочен към детските градини в града. Редакторът Ани Маринова разговаря с Мария Горчева, директор на IX ОУ "Веселин Ханчев" в Стара Загора, организатор на инициативата. Слушайте!
Днес е и Световният ден на поезията. Денят се отбелязва от 2000 г. с решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция, за да се подчертае ролята на поезията за отстояване на идентичността на народите, както и в подкрепа на езиковото многообразие. Целта..
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg